Сем. Кръстоцветни - Brassicaceae (Cruciferae)
Описание:
Многогодишно тревисто растение с голо, кухо, пълзящо, разклонено и ръбесто стъбло, високо до 1 м. Листата са текоперести, яйцевидни, тъмнозелени. Цветовете са бели, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, с четири-листна чашка, четирилистно венче и многобройни тичинки. Плодът е извита шушулка. Цъфти м. април - септември.
Разпространение:
Из влажните места, водоемите, заблатените места до 1500 м н.в. навсякъде в България.
Употребявана част:
За медицински цели се събира надземната част на растението.
Бране и сушене:
Надземната част се бере преди или по време на цъфтежа м. април - септември. Използва се в прясно състояние или се суши на сянка или при температура до 45°С. Изсушената билка е зелена на цвят, без мирис и с парлив вкус.
Действие и употреба:
Билката има пикочогонно, дезинфекционно и засилващо организма действие. Употребява се при малокръвие, заболяване на щитовидната жлеза, кожни обриви, жълтеница, нарушена обмяна на веществата, възпаление на бъбреците и пикочния мехур.
Външно: За бани при сърбежи, за компреси при рани и екземи. През зимните месеци билката се използва за салата.
Рецепта
2 суп. лъжици билка се кисне 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Зокум