Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae
Описание:
Едногодишно тревисто растение с разклонено, червеникавокафяво, окосмено стъбло, високо до 20 см. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, седящи, с власинки. Цветовете са бели или бледорозови с лилави линии и жълто петно в долната устна. Разположени са в пазвите на листата по върха на стъблото. Чашката е сраснала, четириръбеста с четирилистно сраснало венче и 4 тичинки. Плодът е окосмена двуразделна кутийка с многобройни семена. Цъфти м. юли - август.
Разпространение:
Из горите, ливадите, поляните и пасищата до 2000 м н.в. в цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.
Бране и сушене:
Стръковете се берат по време на цъфтежа м. юли - август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус.
Действие и употреба:
Билката усилва храносмилането, действа апетитовъзбуждащо и противовъзпалително. Употребява се за засилване на зрението, при стомашни киселини, жълтеница, бронхит, липса на апетит, стомашни и чревни болки.
Външно: За промивки при възпалени очи и рани.
Рецепта
2 суп. лъжици билка се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Кантарион червен