Сем. Перуникови – Iridaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с прави, голи стъбла, високи до 1 м. Коренището е дебело, разклонено, хоризонтално или косо. Листата са едри, мечовидни, като приоснов-ните са с влагалища, наредени в два реда и разположени в една плоскост, а стъблените са линейни или продълговато линейни. Цветовете на германската перуника са синьовиолетови, а на флорентинската - бели. Разположени са на върха на стъблото с петлистно венче и 3 тичинки. Плодът е тригнездна кутийка с множество сплеснати и ръбести семена. Цъфти м. май - юни.
Разпространение:
Родината на перуниката е Средизимноморието. У нас - градинско растение.
Употребявана част:
За медицински цели се събират коренищата на растението.
Бране и сушене:
Коренищата на двата вида перуника се вадят през пролетта, м. април - май, или есента, м. септември - октомври. След изваждането коренищата се обелват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30°С. Изсушените коренища са жълтеникавобели на цвят, с приятна теменужна миризма и сладникавослузест вкус.
Действие и употреба:
Билката има откашлично, успокоително и пикочогонно действие, активира обмяната на веществата. Употребява се при болести на дихателната система, главоболие, стомашна тежест, стомашни и чревни болки, трудно уриниране и др.
Рецепта
1 каф. лъжичка смлени коренища се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Перуника