Fabaceae (Leguminosae)
Описание:
Многогодишно тревисто растение с разклонени стъбла, високи до 80 см, с къси бодли. Долните листа са сложни, триделни с продълговати назъбени листчета, а горните - прости. Цветовете са в пазвите на горните листа и образуват гроздовидно съцветие, като цветните дръжки са жлезисто-влакнести и без прицветници. Чашката е звънчевидна, петлистна и покрита с власинки. Венчето е розово с ладийка, заострена като човка. Тичинките са 10, като девет от тях са сраснали, а десетата е свободна. Плодът е боб - влакнест по повърхността и обикновено с едно семе. Цъфти м. юни - юли.
Разпространение:
Из ливадите, край реки и тревисти места до 1500 м н.в. из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират корените на растението.
Бране и сушене:
Корените се вадят преди развитието на растението м. април - май или след узряването на семената м. септември - октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените корени отвън са сивокафяви, отвътре бледожълти, с характерен мирис и блудкаво-парлив вкус.
Действие и употреба:
Билката има пикочогонно, противовъзпалително и слабително действие. Употребява се при възпаление на пикочния мехур, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, кръв в урината, трудно уриниране, запек, подагра, воднянка, като средство за зачеване.
Рецепта
1 суп. лъжица ситно нарязани корени се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Босилек