Сем. Розоцветни – Rosaceae
Описание:
Разклонено дърво, високо до 4 м. Листата са последователни, яйцевидни, отгоре голи, отдолу сиво влакнести, с къси дръжки. Цветовете са едри, бели или бледорозови, единични. Венчелистчетата са 5, тичинките са многобройни, чашката е петлистна . Плодът е жълт, едър, с крушовидна или валчеста форма, покрит с напластено влакнест мъх. Семената са 8-10 на брой. Цъфти м. май.
Разпространение:
Отечеството на дюлята е Средна Азия. У нас - култивирано растение, отглежда се до 600 м н.в.
Употребявана част:
За медицински цели се събират семената на растението.
Бране и сушене:
Семената се вадят след като плодът узрее и се очистват от меката част без да се мият. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушената билка е виолетово кафява, без миризма (при дъвчене има мирис на горчиви бадеми) и със слузест вкус.
Действие и употреба:
Билката има омекчително и откашлично действие. Използва се при кашлица, пресипнал глас, задух, стомашни болки и като слабително средство.
Външно: За компреси при изгаряния, рани и навяхвания, за гаргара на болно гърло.
Рецепта
1 каф. лъжичка цели семена се киснат 1 час в 300 мл вряла вода. Запарката се прецежда, подслажда се с мед и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Повет