Сем. Живовлекови – Plantaginaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с късо вертикално коренище. Стъблото е високо до 30 см, безлистно, с 5 надлъжни бразди, голо или с власинки. Листата са приосновни, с къси дръжки, ланцетни или линейно ланцетни, с 3 до 7 успоредни жилки - слабо окосмени. Цветовете са събрани в гъсто цилиндрично съцветие на върха на безлистно стъбло. Венчено е тръбесто, ципесто, със светлокафяви прицветници и 4 тичинки. Чашката е четириделна, а плодът - двугнездна кутийка с по едно семе в гнездо. Цъфти м. април - септември.
Разпространение:
Из сухите тревисти и песъчливи места, ливадите, пасищата, покрай пътища и огради навсякъде в България до 2000 м н.в.
Употребявана част:
За медицински цели се събират листата на растението.
Бране и сушене:
Листата се берат по време на цъфтежа м. април - септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и със слузесто нагарчащ вкус.
Действие и употреба:
Билката има противовъзпалително, омекчително и запичащо действие. Употребява се при разстройство на стомаха и червата, стомашна язва, кашлица, бронхит, хемороиди, жълтеница.
Външно: За компреси при отоци и циреи, за бани при рани и екземи, за жабурене при зъбобол и болки във венците, за търкане при ожилване от насекоми.
Рецепта
1 суп. лъжица от билката се кисне 2 часа в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Божур