Сем. Лютикови – Ranunculaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с разклонено стъбло, високо до 1 м, покрито с власинки. Приосновните листа са с дълги дръжки, с власинки, почти петоъгълни, с 3-5 дълбоки дяла, нарязани и остро назъбени. Горните листа са приседнали, изрязани почти до основата на линейни дялове. Цветовете са събрани в рехави съцветия, на дълга дръжка и с прилегнали власинки. Чашката е петлистна, чашчелистчетата са изправени или прилегнали към венчето, влакнести. Венчелистчетата са обратно яйцевидни, златисто жълти, с многобройни тичинки. Плодчетата са дълги и гладки орехчета. Цъфти м. май - септември.
Разпространение:
Из ливади, тревисти и влажни места, край пътищата и в редките гори до 2000 м н.в. в цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.
Бране и сушене:
Стръковете се берат по време на цъфтежа м. май - септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените стръкове са зелени с жълти цветове, без мирис и с лютлив вкус.
Действие и употреба:
Билката има противобактериално действие. Употребява се при главоболие, ревматизъм, невралгия, подагра, малокръвие, умора.
Външно: За бани при ревматизъм, трудно зарастващи и гнойни рани, подагра, хемороиди.
Рецепта
1 каф. лъжичка билка се вари 4 мин в 600 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Внимание! Растението е отровно. Да се взема под лекарски контрол!
Седефче