Сем. Змиярникови – Araceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с късо цветно стъбло, на върха на което се намира продълговато еднополово съцветие, обвито в голям заоблен лист (като хурка). Коренището е грудесто, яйцевидно и месесто. Листата са копиевидни, с дълга дръжка, разширени в основата във вид на влагалище и често с кафяви петна. Цветовете са белезникави, като женските са в долната част на съцветието в отделни клетки, състоящи се от едногнездни плодници, а мъжките са в горната част и са съставени от 3-4 прашника и една тичинка. Над и под мъжките цветове се намират нишковидни израстъци. Плодовете са червени ягоди с кръгли, леко сплеснати встрани семена. Цъфти м. май - юни.
Разпространение:
Из храсталаците и сенчестите гори до 1800 м н.в. навсякъде в България.
Употребявана част:
За медицински цели се събира грудковидното коренище.
Бране и сушене:
Коренището се вади есен м. септември - октомври или пролет преди развитието на листата м. април - май. Коренището се пази в прясно състояние като се заравя във влажен пясък, тъй като в изсушено състояние има слабо действие. За по-голямо удобство коренището се нанизва на конец. Изсушената билка е кафеникава отвън и бяла отвътре, с нагарчащ вкус.
Действие и употреба:
Билката има болкоуспокоително действие. Употребява се при хемороиди, пресипнал глас, възпалени сливици, гастрит, киселини в стомаха, парализи, подагра и други.
Рецепта
1 чаена лъжица нарязани коренища се киснат 8 часа в 300 мл студена вода. Настойката се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден след ядене.
Внимание! В големи дози билката е отровна.
Копър