Хубавите ябълки, зависят от подложката

Ябълката сравнително добре се приспособява към различни почвени и други условия, което позволява отглеждането й в почти цялата страна. Поради това тя неизменно присъства в любителските смесени градини, освен в по-големите комплексни насаждения. За да получим добри резултати от нейното отглеждане, едно от най-важните условия е не само добрият сорт, но и подложката, върху която е присаден. Изборът на подложката, върху която е присадена ябълката, зависи от условията, при което ще я засаждаме, разстоянията на засаждане, начина на формирането на короната и грижите по отглеждането.

Видове подложки

По начина на тяхното получаване, а и по влиянието, което оказват върху присадения сорт, те се делят на две групи – семенни и клонови подложки.
Семенните подложки се получават от семената на дивата ябълка (киселица), а също така и от културните сортове. Те развиват мощна коренова система и по-добре се приспособяват към различни почвени и теренни условия. Дърветата присадени върху тях развиват големи размери, встъпват в плододаване към 5-та-7-та година, живеят до 60 -70 и повече години и от едно растение се получават доста високи добиви. Семенните подложки са свободни от вирусни болести и са много по-подходящи за по-бедни и по-сухи почви. Недостатъците на тези подложки са късното встъпване в плододаване и по-трудното обслужване на такива дървета по отношение на резитбите, пръскането и беритбата на плодовете.
За предпочитане са клоновите подложки, които са с по-слаб растеж. Плододаването при тях настъпва още към 2-рата – 4-тата година, животът им е около 20-30 години и формират много по-малки корени. Това позволява много по-гъстото засаждане - 1,5 до 3 м в реда и 3 до 5 м между редовете, което при семенните подложки е съответно 4-5 м в реда до 6-7 м между редовете. От това се определя и по-високият добив от едно растение. По-краткият живот на клоновите подложки също не е недостатък, тъй като това позволява по-честото сменяне на сортовете, които непрекъснато излизат на пазара. Редицата предимства на клоновите подложки е наложило масовото им използване напоследък в практиката. Клоновите подложки се получават чрез вкореняване на вертикални и хоризонтални отводи и по-рядко чрез резници. Те се делят на слабо, полуслабо (умерено) и силно растящи. В практиката най-широко се използват подложките от първите две групи, към които спадат М 9, М 26, М 27, М 7, ММ 106, ММ 109, ММ 111 и др., подредени по силата на растежа. Тези подложки имат по-слабо развита, брадеста коренова система и от това се определя и по-слабият растеж на присадените върху тях сортове. По-слабата и по-плитко разположена коренова система определя и по-големите изисквания към условията на отглеждане. Те трябва да се засаждат на по-богати почви, при поливни условия и по-добри грижи при отглеждането. Докато при семенните подложки се допуска и затревяване на овощните градини, ако има условия за поливане, то при клоновите подложки градините трябва редовно да се обработват.