С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
През март трябва да засилите вниманието си към опазване стволовете и основните скелетни клони на дърветата от слънчев пригор, тъй като слънчевите лъчи са вече много силни. Този пригор представлява ...
С това име най-често назовават дървовидната красула - Crassula arborescens. Имайте предвид обаче, че към рода красула се отнасят около 300 вида, някои от които много си приличат. Поради тази причина и...
Изсъхването и загиването на плодните дръвчета в последните години е състояние, което се констатира на много места в страната. Обикновено това е предизвикано от болести (цитоспороза, антракноза и др). ...
Коколобата (Coccoloba uvifera) е много ефектен листнодекоративен вид, който в последните години се настани и у нас. Растенията произхождат от Южна Флорида и Антилските острови, където се оформят като ...
Аукуба