Заради гъсто преплетените стъбла и дребничките листенца често нертерата се бърка с хелксинето. Съмненията свършват, когато скромните бели цветчета прецъфтят и се появят плодовете. Те са главната декоративна част на растението, представляват кораловочервени стъкловидни зрънца с големина на грахово зърно и траят няколко месеца.
Нертерата произхожда от Централна и Южна Америка. Родът съдържа 8 вида, от които се култивират два – нертера депреса и нертера гренадензис, популярни с името коралов мъх или коралово килимче. Името на цветето на гръцки означава нисичък, мъничък и е свързано с размерите му.
Нертерата предпочита светло, защитено от директно слънчево огряване място, но понася и полусянка. През лятото е добре да се изнесе на балкона или в градината. Обича често и обилно поливане, но без преовлажняване, и пулверизиране с мека престояла вода. Опръскването се прекратява само през периода на цъфтеж, защото цветчетата, върху които е попаднала вода, не дават плодове. Тогава саксийката се поставя върху влажен мъх или керамзит. За да завърже повече и по-здрави плодове, нертерата изисква и по-ниска температура – 15-17 градуса. В повечето ръководства по цветарство се препоръчва след опадането на плодовете растението да се изхвърли. Този съвет е в угода на фирмите, които произвеждат цветя. За зимата растението трябва да се прибере в помещение, където температурата не пада под 10 градуса и да се полива, колкото да не изсъхне почвата. При такива грижи кораловото килимче ще застила саксията дълги години. През март нертерата се пресажда, ако саксията й е отесняла. Тъй като кореновата система е слаба, разделеното на 3-4 части цвете се засажда в плитък и широк съд с дебел дренаж. Почвата е смес от листовка и торф по равно с прибавка на пясък. Засаждането става по краищата на съда, а средата бързо ще се запълни от млади стъбла. Размножаването чрез самозасяване не е рядко събитие, но ако вашата нертера не прави така, могат да се засеят узрели семенца или да се вкоренят млади резници.
Освен с червени, са създадени сортове с бели и жълти плодове, което позволява аранжирането на красиви композиции.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка светлина, без да се допуска директно огряване.
Вода: През лятото обилно поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Опръсква се с изключение на цъфтежния период.
Подхранване: Много внимателно с разтворени комбинирани цветарски торове.
Тези плодове носят още наименования: питая и ягодова круша. Съвременният ареал на разпространение и отглеждане обхваща практически всички страни от тропическия пояс. През последните години са получени...
Класическите видове хлорофитуми образуват дълги филизи - ластуни, на които се появяват първо цветове, а след това миниатюрни детки с коренчета. За размножаване е достатъчно да посадите две такива детк...
Когато избираме овощно дръвче, трябва да се съобразяваме с подложката. От нея зависят разстоянията на засаждане, формирането на короната и прилаганата агротехника. Върху етикетите на фиданките задължи...
Гамозначната нощенка е не много голяма пеперуда (при разперени криле е 4-5 см), доста красива (тъмнокафяви или сивокафяви предни криле с фигурка подобна на гръцката буква гама, откъдето идва и името й...
Беламканда (леопардова лилия)