Родът Пентас обитава тропическите области на Африка, Арабия и Мадагаскар. Към него принадлежат 30 вида, но в декоративното цветарство се използва само един – ланцетовидният пентас. Това е изкуствено създаден хибрид с дребни размери. Израства като ниско храстче, което не изисква друго оформяне, освен редовно премахване на прецъфтелите съцветия и прищипване на връхчетата на клонките, за да се създаде компактна форма. Най-добре е да не му се разрешава да израсте повече от 50 см на височина.
Пентасът е невзискателно растение, което с малко грижи цъфти продължително с бели, червени или люлякови цветове. Забележителен ефект се създава, когат в един съд се засадят няколко растения с различна багра. Така от ранна пролет почти до зимата ще се радваме на красивите ярки цветове.
За да имаме действително добре отгледано растение, трябва да го настаним на светло и проветриво място, където през зимата температурата не пада под 10 градуса, а най-добре е да е около 15-17 градуса. През лятото можем спокойно да го изнесем на балкона или в градината, защото пентасът не се бои от преките слънчеви лъчи, напротив, ако времето се задържи задълго мрачно, той видимо страда.
По време на цъфтежа и на активното нарастване почвата трябва да е винаги умерено влажна. Не бива да прекаляваме с водата, защото ще причиним пожълтяване на листата и окапване на цветовете. През зимата поливането се намалява, вода се дава само колкото растението да не изсъхне. Това растение трудно може да бъде уморено от жажда, при засушаване долните листа окапват, но бързо се заменят от нови.
Размножаването става с връхни резници, които лесно се вкореняват. Обикновено се прави през пролетта, но и през другите сезони се получават добри резултати. Можем да го размножим и със семена, които се засяват през пролетта при температура 16-18 градуса.
Добре е да се пресажда всяка пролет в нова почва, която трябва да е лека и въздухопроницаема.
По време на цъфтежа реагира много добре на подхранване с минерални торове веднъж на две седмици, но и без често торене се развива и цъфти обилно.
Тайните на успеха
Светлина: Нужно му е обилно слънчево греене, не изисква засенчване.
Вода: През времето на нарастване се полива умерено, а през зимата съвсем оскъдно.
Влажност на въздуха: Добре се приспособява към сухия въздух, но пулверизирането не е вредно.
Подхранване: Добре реагира на торене по време на растежа.
Латинското название на китайската фурма е Ziziphus jujuba и понякога тя се нарича просто зизифус. Среща се в диво състояние от Централен Китай до Задкавказието, а може да се култивира навсякъде, къдет...
Продължителното съхранение на гроздето зависи от редица фактори, като климатични условия, начин на отглеждане и самия начин на съхраняване. Подходящи за съхраняване са сортовете, които имат рехави гро...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
• На тежките почви и в ниските места лехите трябва да се разположат от север на юг. В този случай растенията по обед ще получават максимално количество слънчеви лъчи, които ще проникват между редовете...
Коридалис (лисичина)