Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула), зелена и пурпурна (З. Пендула пурпузии) или зелена, сребриста, розова и червена (ефектна, но капризна З. Пендула квадриколор). През пролетта и лятото зебрината цъфти с розови или пурпурни цветове.
Тайните на успеха
Светлина: Няма претенции.
Вода: Умерено поливане през цялата година.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Размножаване: С резници.
Цинията (Zinnia elegans) е едно от предпочитаните есенни цветя в българската градина. Тя е култура, която има многобройни сортове с различна форма и оттенък на цветовете. Растението изисква слънчево, ...
Брашнестата мана е много опасна. Някои сортове ябълки са по-чувствителни, като Джонатан например, други малко по-устойчиви, но общо взето високата въздушна влажтност е като храна за маната. Ябълкови г...
С нарастването на ствола на овощните дървета при много от тях кората се напуква. Това е неизбежно. Напуканата кора е убежище на много неприятели. Там те запазват зимните си форми и напролет се разпрос...
Орехът е еднодомно разделнополово, предимно опрашващо се от вятъра растение. Характерно за него е, че мъжките и женските цветове при отделните сортове и форми цъфтят неедновременно. Ясно е, че орехови...
Оплисменус