Типичната ела е високо конусовидно дърво, което се извисява на 30 м височина в паркове и градини. Изправеният ствол не е разклонен, а формата на младото дърво е почти идеалносиметрична - по-ниските клони не провисват, преди дървото да навърши 30 години. Класическо коледно дърво, но за съжаление твърде голямо дори за средна по размери градина. Бялата ела предпочита дълбока и влажна почва - плитките почви и замърсеният въздух не са подходящи за нея. Шишарките може да са зелени, кафяви или пурпурни - обикновено не се появяват, преди дървото да навърши много години и най-често са разположени по най-горните клони.
РАЗНООБРАЗИЕ:
A. balsamea Hudsonia
Джудже: Височина след 10 г. 30 см
Разновидност на балсамовата ела - бавнорастяща и компактна. Идеална за алпинеум. Иглолистата й са ароматни. Оцелява във варовита почва.
А. Koreana
Среден размер: Височина след 10 г. 1.8 м
Корейската ела е добър избор. Игличките на това спретнато и бавнорастящо дърво са тъмнозелени отгоре и бели отдолу. Шишарките са виолетово-пурпурни.
A. grandis
Високо: Височина след 10 г, 3 м
Гигантската ела достига 30-45 м височина. Игличките са подредени в две редици. Смачканите иглолиста са ароматни.
A. arizonica Compacta
Джудже: Височина след 10 г. 60 см
Полезно градинско дърво, което достига едва 2,1 м височина. Има гъста корона, конусовидна форма; игличките му са сивосини. Кората е мека и коркова.
A. pinsapo
Високо: Височина след 10 г. 21 м
Испанската ела е голямо иглолистно дърво с къси и бодливи иглички, които покриват стъблата. Най-подходящата ела за варовита почва. Изберете сорта Glauca, заради синьосивите иглички.
A. delavayi forrestii
Среден размер: Височина след 10 г. 1,8 м
Отлично градинско иглолистно, което достига 9 м височина. Младите стъбла са ръждивочервени. Иглолистата са тъмнозелени, а зимните пъпки - снежнобели. Шишарките са черни.
Резитбата е задължително мероприятие при розата, което се провежда винаги в края на зимата, преди да се започнали да се развиват пъпките. Целта е да се оформя правилно храстчето. При това се постига р...
Филизенето е една от пролетните операции, които се правят в лозето. То се провежда около 10-15 май, когато ресите са се оформили и леторастите са достигнали дължина 10-20 см. От тях се премахват главн...
Баклата е силно студоустойчива, с големи претенции към почвената и въздушната влага. Тези й качества позволяват да се засява и предзимно, най-добре в южните райони, където ще презимува успешно, рано н...
Крушовият пъпкопробивач е най-уязвим през септември, затова борбата с него се повежда през този месец – най-късно в началото на октомври. Това е така, защото начинът на живот на този неприятел е малко...