Гергината - буйният танц на цветовете
^{Любимката на народа е преживявала периоди на голяма популярност и почти пълно забвение}

В средата на лятото из градините започва яркоцветното буйство на гергините и продължава до първите слани. Историята на пищните красавици е твърде драматична. В родината си - Мексико, са били отглеждани под името „алкокотли", което в превод означава водна тръба, но не за украса, а съвсем прозаично - за ядене. Едрите им клубени са били считани за деликатес на индианските трапези.

Европейците не ги харесали за ядене

В Испания били пренесени със същата цел, но вкусът им не допаднал на европейците. Така и щели да се затрият, ако не попаднали в Мадридската ботаническа градина, чийто директор оценил големите им украсни качества. Оттогава започва неуморна селекция, благодарение на която днес човечеството се радва на неизброимите сортове гергини, които пълнят градините и терасите.
Гергините са многогодишни тревисти клубено-коренови растения, които при нашите климатични условия по необходимост се отглеждат като едногодишни, като подземната част се изважда и се съхранява до пролетта на топло. Освен чаровно красиви, те са и много лесни за отглеждане. Нужно им е само слънчево и защитено от ветрове място с плодородна и отцедлива почва. Не бива да ги засаждате под дърветата или на други сенчести места или в ниски участъци, където се задържа студен въздух.

Огромното разнообразие не позволява никаква скука

Сортовете гергини са толкова различни и разнообразни, че позволяват да засадите градината си само с тях, без да има и намек за повторение и скука. Използват се за единично и групово засаждане, а ниските форми - за бордюри, оградки, като фон или в алпинеуми. Те са и чудесно украшение на тераси и балкони. Могат да се комбинират с най-различни многогодишни или едногодишни растения. Изискването е само съседите да са по-ниски и да не се разрастват много на ширина, тъй като гергините са много силни конкуренти.
Макар че се състоят предимно от вода, гергините не понасят преполиване или застояване на влагата. Препоръчва се да се поливат късно следобед, за да не се „сварят" клубените при горещо време. Температурата на водата трябва е изравнена с тази на въздуха. Задържането на влагата води до загниване на корените и до поява на сива плесен - една от най-опасните болести по тези растения.