Ако искате да имате на трапезата си малини, произведени с по-малко химия, ще трябва да се откажете от едрите и привлекателни плодове. Ще се преориентирате към средните и дребноплодни видове и сортове. Тук целта не е максимален добив, а екологично чиста продукция. Тук се спазва правилото, че ягодоплодните растения виреят до края на горските масиви. Те обичат да имат постоянно и добро покритие на почвата, което да осигурява на корените храна, защита и равномерна влажност. За покритие се използва шума, слама, окосена трева, частично угнил компост. За да не се уплътнява тази покривка, се разпръскват дървени стърготини (талаш).
Обичат слънце и шарена сянка
Затова планинските склонове са подходящи за малини, къпини и френско грозде.
Не купувайте посадъчен материал отвсякъде. За биологичните градини трябва да е напълно здрав и само от реномирани разсадници и фирми. Преди засаждане корените на храстовидните ягодоплодни видове се потапят в каша от глина и чай от хвощ, съставките са в съотношение 3 към 1. Почвата може да се подобри, като се прибави калиев хумат или друг минерален концентрат.
Малините се засаждат през есента или пролетта – най-добре до рамка от тел или огради. Между редовете да има 1,4 м, а отделните растения да са на 40-60 см едно от друго.
Преди засаждането корените се подрязват съвсем леко, счупените или наранените се чистят до здраво. На дъното на ямките, в които ще се засаждат растенията, се поставя добре угнил компост и една шепа каменно брашно. Малините се поставят вертикално, натискат се добре надолу, корените се разпределят правилно и се слагат 3-5 см по-дълбоко, отколкото са били в маточника. Покриват се с орницата и почвата се притъпква. Всяко растение се полива с 3-5 л вода. Върху реда се оформя защитно почвено покритие.
Между редовете се засяват растения за зелено торене. Най-подходящи са бобовите – люцерна, детелина и др. По този начин не е необходимо допълнително да се обработва почвата. Зелените растения се косят 2-3 пъти в годината, оставят се на място и така се превръщат в мулч.
Подържането
Храстите се подържат с подпорна конструкция. Сортовете със здрави и дебели издънки могат да се отглеждат и без конструкция, стига да се прави по-силна резитба. Новозасадените издънки се съкращават ниско – на 15-20 см от почвената повърхност. След покарване на новите издънки през май старите се изрязват ниско до земята. През втората година рано напролет се избират по 1-3 издънки за плододаване и върховете им се съкращават с 15-20 см, всички останали се режат до основата. През третата-четвъртата година броят на плододаващите издънки се увеличава и растенията всъпват в плододаване. В редовата ивица се прореждат счупените, измръзналите, слабите, сгъстяващите и нападнатите от болестите и неприятелите стъбла.
В градината се оставят от 10-12 до 16-18 силни издънки на линеен метър, равномерно разпределени в редовете. От края на юни до началото на август се съкращават с 10-30 см под върха, силно растящите сортове – може и повече. След беритбата двугодишните издънки се изрязват до основа, за да се даде път на новите.
каре
Профилактично
Против болестите е добре да се направи едно пръскане с чай от хвощ в края на есента или през пролетта, когато височината на младите издънки е около 15-20 см.
Без тази намеса на човека краставицата ражда много, но повечето от плодовете са некачествени. С резитбата добивът не се намалява, дори е по-висок. Разбира се, за да се приложи с успех резитбата, краст...
През зимата градината се вижда ясно от край до край. Неволно се набиват на очи типичните грешки. Те не могат да се поправят веднага, но ако се знаят, постепенно ще се избягват през годината. Клон...
Най-ранобудният храст цъфтящ преди всички е форзицията. Януари и февруари са подходящи месеци да се подготвят зрели резници. Родина на форзицията е Китай, но й при нас се е приспособила добре, защото ...
Ако забележите, че листата на кайсията са като прегорели, много вероятно е дървото да изпитва калиев глад. Това е един от овощните видове, който има най-големи изисквания към този елемент. Причината е...
Лозата си сменя сорта и разлистена