Кливията е между особено обичаните представители на сем. Амарилисови. Малкият род, към който принадлежи, има само 3 вида, които идват от Южна Африка. Това са тревисти растения с едро късо коренище и дебели месести корени. От коренището излизат двустранно разположени плътни лентовидни листа с тъмнозелен цвят. През всеки вегетационен период се образуват по 4-5 нови листа, които изтрайват по няколко години.
Най-често се отглежда видът Clivia miniata – цинобърната кливия. През пролетта се появява висок и плосък цветонос, увенчан от 10-12 изправени цвята, подобни на тези на хипеаструма, но по-дребни. Обикновено са оцветени в оранжево, но има и форми с жълти, кремави и червени багри. Цветовете се отварят последоветелно един след друг, затова цъфтежният период е дълъг. Ако опрашим изкуствено цветовете, след 9-10 месеца ще имаме узрели плодове – ярки и красиви, оранжево-червени на цвят.
За да цъфтят, кливиите се нуждаят от период на покой. Той започва през септември и за младите растения трае 2 месеца, а за по-възрастните – по-дълго. През септември поливането се преустановява и цветето се настанява на светло място с температура около 10 градуса. Ако листата започнат да повяхват, се полива съвсем оскъдно. След като почивката приключи, започва внимателното поливане, за да не загният корените. Щом се появят новите листа, във водата се прибавят разтворими торове, за да набере растението сили и да цъфне.
Кливиите тежко понасят пресаждането. Техните корени са сочни, месести и служат като резервоар на хранителни вещества и вода. При изваждането от саксията може да се счупят и, особено при обилно поливане, да загният.
Но все пак, минат ли 2-3 години, саксията отеснява – цялата се изпълва от новообразувалите се детки и техните корени. Тогава се налага пресаждане. Кливията внимателно се изважда от саксията и се отделят детките. След това се засажда в нова почва, като саксията се дренира добре. Първите 3-4 дни не се полива, за да завяхнат евентуалните рани по корените. Постепенно водата се увеличава, докато започнем да поливаме обилно, но между две поливки се изчаква почвата добре да просъхне. Пресаждането става след като растението прецъфти и срокът зависи от индивидуалните условия на отглеждане.
Тайните на успеха
Светлина: Харесва слънцето, но понася и лека сянка.
Вода: Обилно поливане през растежния период.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Недостиг на цинк може да се появи поради недостатъчна почвена влага, обогатяване на почвата с угнила органична маса, торене с високи норми фосфорни торове. Най-чувствителни към недостиг на цинк са чер...
Рътенето представлява поставяне на клубените за засаждане при условия, при които по тях да се образуват къси кълнове. Това може да стане в светло помещение. На тъмно израстват дълги кълнове, които лес...
Дълга е поредицата от калини и твърде разнообразни по цвят и форма на листата и плодовете са те. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum). У нас няма такова голямо...
Повечето ябълкови сортове не плододават всяка година. Това е т. нар. алтернативно плододаване, което е трудно преодолимо. В годината, когато дърветата са заложили много плодове, цветообразуването е сл...
Матиола