Агапетесът от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до 1-1,50 м. Клонките му са дълги, гъвкави, увиснали или извити настрана, покрити с кафяви жлезисти влакънца. Листата са дребни, с къси дръжки. Те са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. Те са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък. Наистина приличат много на китайски фенерчета, под каквото име цветето е известно сред любителите. Далече от родните си места агапетесът рядко дава плодове, които представляват месести сини ягоди. Освен с красотата си той е интересен със своеобразния си резервоар за вода – удебеление в основата на стъблото.
За да цъфти обилно, агапетесът трябва да зимува в прохладно помещение с температура 12-15 градуса. Мястото му трябва да е добре огрявано от слънцето. С поливането трябва да се внимава, тъй като в “резервоара” се натрупва значително количество вода, която растението използва при нужда. През лятно-есенния период трябва обилно да се пръска с хладка вода, което може изцяло да направи поливането ненужно.
Тъй като е епифитно растение, което расте по клоните на дърветата, агапетесът се отглежда в малки съдове, съобразени с кореновата система. Почвата, в която се засажда, трябва да е рохкава, богата на въздух, съставена от борова листовка и кисел торф с добавка на малко пясък. Киселинността трябва да е pH 4,5 – 5. За да се аерира достатъчно почвата, съдовете трябва да са добре дренирани и с отвори по стените, които да пропускат въздух. Добре изглежда и расте и в плетени кошници. В периода на цъфтеж и активно нарастване добре се отразява подхранването веднъж седмично с инерални торове.
Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят след две години.
Тайните на успеха
Светлина: Нужно му е обилно и продължително слънчево огряване.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Нуждае се от редовно пулверизиране.
Подхранване: По време на растежа с минерални торове.
В средата на лятото зокумът се нуждае от свеж въздух, слънце, обилно поливане и редовно подхранване. Растението трябва да е на балкона или в градината. Ако терасата ви е на южната страна на сградата, ...
Семената на аконитума се засяват веднага след като се съберат. Това се прави не по-късно от октомври-ноември. За да хвърлите семената в почвата, първо трябва да подготвите терена. Направете леха, коят...
Семената на късните домати се засяват обикновено от края на май до 10 юни. Разсадът се отглежда на открити лехи. При подготовката им се наторяват балансирано с азотни, фосфорни и калиеви торове, като ...
Мушкатото от семейство Здравецови (Geraniaceae) произхожда от Южна Африка. Името му идва от гръцката дума pelagros, която означава щъркел, и е свързано с формата на плодовете. Родът включва около 280 ...
Росен (диктамнус)