Яркожълтите маргаритоподобни цветове се отварят през юни, но повечето градинари, които отглеждат този нисък и разпростиращ се храст, смятат за най-голямо негово качество характерните му листа. Те са кожести, овални и когато са млади, са покрити със сребрист мъх. Сенециото не е напълно издръжливо - изберете слънчево място на завет.
Сортове: Ще откриете обикновеното сенецио или като S. greyi, или като S. laxiflorus в градинския център, Разликите между тези два вида са малки. Храстът достига около 1,8 м височина и е доста издръжлив. Повечето други видове, като белоцветния S. hectori и бледожълтия S. reinoldii, не издържат на студ.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Варовикът не е проблем. Необходимо е слънчево място.
Подкастряне: Отстранете напролет мъртвите и раздърпаните стръкове.
Размножаване: Заложете 10-сантиметрови зелени резници в сандъче през лятото.
Не са малцина онези любители, които с гроздето от асмите или от малко лозенце правят опити да си приготвят домашно вино. Случва се обаче гроздовата каша да не ще да закипи, т. е да започне ферментация...
За да зацъфти преди Коледа, коледната ви звезда трябва от края на септември да прекарва в пълна тъмнина 14 часа от денонощието в продължение на 8 седмици. Затова трябва да се създадат изкуствени услов...
Кестените са сред най-добре познатите дървета. Тези красавци с гъста пирамидална корона носят свежест по улиците, из дворовете, в парковете. Всяка година ни доставят истинска радост. През пролетта от ...
Има цветя и храсти, които не предпочитат слънцето, а сянката. Момината сълза (Convallaria majalis) напролет ще я срещнем на сянка под някое дърво или зид. Белите уханни цветове, подобни на звънчета, с...
Церцис (дървото на Юда)