Названието на дървото е свързано с имената на хора, които никога не са го виждали. Латинското идва от името на един индианец - Секвоя, а обикновеното - от дюка на Уелингтън. Секвоядендронът (S. giganteum) не е висок като секвоята, но обиколката му е 24 м! В Калифорния има екземпляри на над 3000 години, но първият е бил засаден в Европа преди около 150 години. Оттогава това колоновидно дърво с извити клони се сади често в големите градини. Има малка разновидност (Pygmaeum), но за повечето хора секвоядендронът е дърво за възхищение, а не за садене.
РАЗНООБРАЗИЕ:
S. giganteum
Високо: Височина след 10 г. 5,4 м
Величествено растение, подходящо за голямо имение, но не и за обикновена градина. Иглолистата са синьозелени. Pendulum е по-малък колоновиден сорт с провиснали клонки.
• Много бъркат градинарите, които внасят прекалено дълбоко торовете. Най-добре е да се наторява на дълбочина една лопата. Ако дълбочината е 40 до 50 см или повече, кислородът няма да има достатъчен до...
Цветното зеле е много взискателно към мястото на което се отглежда. Подходящи са добре аерираните, дълбоки, влагоемни, глинесто-песъкливи почви с неутрална или близка до нея почвена реакция. Карфиол...
Доматите се подхранват на няколко пъти. Първият път е когато се оформят първите плодове, вторият – двадесетина дни по късно, а третият е след прещипването на върховете. Този момент за ранните домати н...
Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителн...
Рибес