Краставица

Краставицата е един от най-старите зеленчукови видове, отглеждани у нас. Широко са разпространени по света, което се обяснява не толкова с хранителната им стойност, колкото с вкусовите качества на плодовете.

Биологически особености

Краставицата (Cucumis sativus L.) е едногодишно растение от семейство Тиквови (Cucurbitaceae).
Кореновата система на краставицата е слабо развита. Тя се разполага в повърхностния почвен пласт на дълбочина до 15-20 см, а на ширина се разпростира до 120-150 см. Макар и отделни корени да проникват по-дълбоко, те не са в състояние да задоволят големите нужди от вода на растенията, особено по време на активната вегетация и плододаването. Това развитие на кореновата система определя нуждата от много чести поливки.
Стъблото на краставицата е стелещо се и достига различна дължина според сортовите особености и условията на отглеждане. От пъпки, разположени в пазвите на листата, се развиват разклонения. Това са разклоненията от първи порядък, които образуват от своя страна разклонения от втори порядък и т. н. Всяка част на стъблото е в състояние да образува допълнителни корени. Тази особеност се използва за допълнително подсилване на кореновата система, като стъблото на някои места по дължината му се покрива с почва. Това е практика, характерна за случаите, когато краставиците се отглеждат като стелещи се по земята растения. В същото време е и мярка срещу повреди от вятъра. От пазвите на листата израстват и мустачки, с които растенията се залавят за околни предмети. Тази особеност пък се използва при вертикалното отглеждане на краставиците на опорни конструкции.
Цветовете на краставицата се образуват в пазвите на листата поединично или по няколко в непосредствено съседство. Те са мъжки и женски (еднодомно разделнополово растение). Съотношението между мъжките и женските цветове е сортова особеност, но се влияе също и от условията на отглеждане. От практическа гледна точка е добре е да се знае:

количеството на мъжките и женските цветове по основното стъбло и страничните разклонения при различните групи сортове е различно, от което следват и известни разлики при резитбата им.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Краставицата е топлолюбиво растение. Претенциите й към температурата са по-високи отколкото на доматите, пипера и патладжана. Това проличава още при поникването на семената, за което е нужна топлина от минимум 15-16°С. Оптималната за поникването е 25-30°С. Под 9°С е невъзможно развитието на поникналите растения, а при половин градус под нулата те загиват. При температура по ниска от 15°С семената остават дълго време без признаци на покълване, макар да са поели необходимото им количество вода. В овлажнелите семена, в които не протича нормалния биологически процес на поникването, лесно проникват плесените, които причиняват загниването им. От тук следва и важният извод за практиката:

За сеитба да се използват само обеззаразени семена и на открито да се засяват само, когато температурата на почвата е надхвърлила необходимия минимум за поникването.

Оптималната температура за растежа и плододаването на краставиците е 25-28°С.
Към влагата в почвата и въздуха краставицата предявява също големи изисквания. Водата участва с сравнително голям дял в изграждането на цялата надземна част на растенията, в т. ч. и на плодовете, а в същото време кореновата система е слаба и плитко разположена. Това налага чести поливки, които да осигурят постоянно умерена влажност на почвата. В началото обаче с поливането не трябва да се прекалява, за да не се забави растежът и развитието. С появата на първите плодове поливките трябва да са редовни в интервал според конкретните условия, най-често всекидневни. Това е и начинът при обикновени условия на открито да се поддържа и висока влажност на въздуха в зоната, в която се разполагат растенията, особено през летните месеци. Не бива да се забравя и това, че при ниска влажност и високи температури се развива опасния неприятел обикновеният паяжинообразуващ акар.
Към почвата краставицата е не по-малко претенциозна отколкото към температурата и влагата. Тя се развива добре на плодородните дълбоки и топли, богати на хранителни вещества почви. Не понася киселата почвена реакция (рН по-малко от 7). Отплаща се богато на торенето с разложен оборски тор, но понася и пресния, внесен с дълбоката обработка на почвата. Подхранването с пресен говежди или птичи тор, разреден с вода, дава много добри резултати.
Добрите предшественици на краставиците в градината са бобовите култури, доматите, пиперът, спанакът и др. Много добри резултати се получават, когато се отглеждат след житни култури. Не бива да се отглеждат след видове от семейството на тиквата. От своя страна са добър предшественик на доматите, пипера, патладжана и на други зеленчукови видове.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане на ранни краставици на открито

Подходящите сортове за ранно производство на краставици от открити площи са Гергана, Мизия, Свежест, Трапезица, Десислава, Темпо, Тимор, Кармен и др., както и редицата късоплодни сортове, отглеждани предимно като късни.
Разсадът се отглежда в отопляеми култивационни съоръжения или полутопли разсадни лехи. Срокът на сеитбата се определя така, че към момента на засаждането на открито той да е на около 35 дни. За условията на Южна България това става възможно към края на март, а за Северна България – в началото на април. Семената се засяват в редове на разстояние 4-5 см един от друг и на 3-4 см в реда. За малките нужди на дворната градина има възможност и е по-добре да се засеят направо в саксийки с диаметър 10-14 см, за да се избегне пикирането. До поникването се поддържа температура около 25°С, но щом се покажат семеделните листенца (котиледоните), температурата на въздуха се понижава за 3-4 дни до 16-18°С, докато на почвата се поддържа по-висока. Така се развива по-интензивно кореновата система, и се предотвратява изтеглянето на младите растения. След този период се поддържа температура в рамките на 20-25°С. Когато котиледоните се разтворят и преди да се появят същинските листа, разсадът се пикира в саксийки или в разсадна леха при разстояние 12-14 см. Това е 4-6 дни след поникването. Моментът на пикирането не бива да се изпуска, защото при по-късното му извършване се нарушава силно кореновата система, често тя не се възстановява и много растения загиват. Разсадът няма да прераства, ако температурата на въздуха в слънчеви дни не е по-висока от 22-25°С, в облачни – 18-22°С, а през нощта трябва да е с още 3-4°С по-ниска. Останалите грижи са такива, каквито са и при другите разсади.
Подготовката на мястото започва с дълбоката до 25-30 см обработка по възможност по-рано през есента. Тогава се внася и по-голямата част от торовете. Краставицата реагира много положително на обилното торене, макар да извлича относително по-малко количество хранителни вещества от почвата. Това се обяснява със слабата и коренова система, на която трябва да се предоставят хранителните вещества в лесно усвоима форма. Внасянето на 5-6 кг на квадратен метър пресен оборски тор с дълбоката обработка е подходяща норма. Заслужава си торът и да е напълно разложен, защото той подобрява много физичните свойства на почвата, тя се затопля по-лесно и задържа за по-дълго време влагата. Ако оборският тор е по малко, от порядъка на 2-3 кг на квадратен метър, целесъобразно е да се прибави и по 50-60 г суперфосфат, като и по 15-20 г калиев тор. През пролетта почвата се обработва още 1-2 пъти на дълбочина 10-12 см. С една от тези обработки се внася фосфорният и калиевият тор, когато това не е направено през есента, а непосредствено преди засаждането повърхността се профилира според избрания начин на отглеждане.
Засаждането на разсада става възможно, когато почвата се е затоплила достатъчно, за да продължи без смущения развитието на младите растения. Този момент настъпва през втората половина на април за условията на Южна България, а в началото на май преминава на север от Балкана. По това време става възможно да се засяват и семената направо на избраното място, без да се произвежда предварително разсад. От такива посеви е нормално да се очакват малко по-късно първите плодове. Растенията се засаждат в редове при междуредови разстояния 90 см и 40 см в редовете. Подходящ начин е и двуредовата лентова схема – 100 см между лентите, 50 см между редовете в лентата и 40-45 см между растенията в реда. За малките нужди на домакинството се засажда в един ред при разстояние 40 см между растенията. Всяко засадено растение се полива с малко хладка вода, като се внимава да не се мокри кореновата шийка.
Посочените разстояния на засаждане се отнасят за случая, когато краставиците ще се отгледат по утвърдения съвременен начин на носеща конструкция. Ако по някакви съображения се прибегне до старите способи на отглеждане като стелещи се по почвата растения, приемливи разстояния са 120 см между редовете и 60 см между растенията в реда. Така обаче краставиците заемат по-голяма площ в градината, а в същото време добивът е много по-нисък.
Това е основателна причини веднага след засаждането да се пристъпи към изграждането на носеща конструкция. Тя се състои от вертикално забити колове и хоризонтално опънати между тях един или повече реда тел. Височината и е 1,8-2 м, а коловете трябва да бъдат забити достатъчно дълбоко (50-60 см), за да издържат на товара от растения и едри плодове по тях. Разстоянието между коловете и броят на редовете тел е по собствена преценка, а съображенията са същите, каквито са и за солидното набиване на коловете. Когато растенията са засадени в двуредови ленти, не се изгражда носеща конструкция за всеки ред. За двата тя е обща, като коловете се поставят в междуредието, нишката тел е една, опъната по върха на коловете, а растенията ще се развият стрехообразно.
След като коловете бъдат набити и теловете опънати, всяко растение се привърза под най-долния лист с канап. Превръзката трябва да е хлабава, за да не се впие в нарастващото стъбло. Канапът се изпъва и привързва към най-горния тел. Грижа оттук нататък ще е нарастващите растения да се усукват своевременно около канапа. При пропуски растенията провисват и се залавят с мустачките си за съседни нишки, което не е желателно.
Грижите по време на вегетацията се заключават в поддържане на почвената повърхност в рохко състояние и чиста от плевели, чести поливки, подхранване, резитба и борба с болестите и неприятелите.
Първото подхранване се извършва малко след засаждането или след поникването на семената, ако не е използван разсад, с около 5-6 г амониева селитра, 7-8 г двоен суперфосфат и 3-4 г калиев сулфат на един квадратен метър. Тези торове, смесени, се разпръсват на около 10 см от растенията и се заравят чрез плитка до 5-6 см обработка на почвата. С започване на плододаването се извърша и второто подхранване с 10-12 г амониева селитра, 14-16 г двоен суперфосфат и с 10-15 г калиев сулфат. Много добри резултати се получават, ако това подхранване се направи с размит в поливната вода пресен говежди или птичи тор. (шербетна поливка). Към шербета, приготвен от говежди тор (по 500-600 г на квадратен метър), следва да се прибавя и малко суперфосфат и калиев сулфат (съответно по 6 и 4 г на литър разтвор), тъй като пресният говежди тор е предимно азотен. За 1 кв. метър се използва 10-15 л разтвор. Птичият тор се употребява разреден с 10-15 л вода след като престои един ден. По-нататък подхранванията се извършват през 10-14 дни в същите дози.

При буен растеж се ограничава или напълно се изключва участието на азотния тор, за да се засили плодообразуването.

Поливките отначало са по-редки, но колкото по-големи стават растенията, а времето все по-сухо и по-горещо, толкова повече нарастват и нуждите от вода. Поливките зачестяват и стават дори ежедневни.
Резитбата на краставичните растения не е излишна прищявка и ако мнозина не я практикуват, то е защото не я познават и им се струва трудна. Всъщност е доста лесна и много ефективна. С нея се регулира плододаването. Без тази намеса на човека краставицата ражда много, но повечето от плодовете са некачествени. С резитбата добивът не се намалява, дори е по-висок, а всичката продукция е доброкачествена. Разбира се, за да се приложи с успех резитбата, краставиците се отглеждат не като стелещи се растения, а вертикално на конструкции, направени по описания начин.
Резитбата не е универсална. Стъблените разклонения се режат според сортовите особености. Всички сортове образуват в пазвата на всеки лист плодни пъпки и растежна, която веднага се развива като странично разклонение, наричано обикновено колтук. При сортовете с функционално женски цветове като Сандра, Вихра, Лора и други, каквито се внасят сега от чужбина, тя се състои в следното:
Първият плод се оставя на височина след 7-8 възела (листа). Под него се отстраняват всички плодове и разклонения още в зачатъка им, преди да започнат да нарастват. С нарастването на растенията се премахват и всички разклонения по стъблото до височината на тела, разположен на 1,90-2,00 м височина. Плодовете по стъблото се прореждат през лист. Така то с разположените по него листа успява да ги изхрани.
Когато растенията се развият до тела, се прегъват и растежните им връхчета се премахват чрез прещипване или, както се казва, пензират се. Развиващите се по хоризонталната част на растението колтуци се запазват. По тях на всяко междувъзлие се оставя по един плод. В случай че се развият повече от един на междувъзлие, премахват се по-слабите и деформираните, както и нормално развиващите се, така че да остане само един.
При сорта Гергана първите разклонения се оставят на височина 20-25 см от основата на стъблото. Те се пензират на един лист и един плод, а по-горните – на 2-3 плода. По стъблото се оставя по един плод на възел.
При сортовете Свежест и Трапезица всички разклонения и плодове от първите 4-5 възела се премахват. Разклоненията от следващите 3-4 възела се пензират на два листа, а следващите на три.
Беритбата е важен елемент от отглеждането на растенията и трябва да се извършва редовно. Подобно на резитбата, тя изиграва голяма роля за получаването на повече продукция от по-малка площ. Всяко закъснение се отразява както на добива, така и на качеството на плодовете. Това е защото хранителните вещества се насочват към семената, където големи количества от тях се натрупват в малък обем. Това пречи на образуването на нови плодове. Семената извличат хранителните вещества и от плодовете, поради което месото им понижава качеството си и загрубява. Затова плодовете трябва да се откъсват в т. нар. консумативна зрялост, когато са млади и имат характерната за сорта едрина. Семената им трябва да са съвсем в начална фаза от развитието си – воднисти, с тънка и нежна обвивка.
При добри грижи според сорта и метеорологичните условия от квадратен метър може да се получат по 8-12 кг или 8-12 т от декар доброкачествени плодове.

Отглеждане на късни краставици на открито

Подходящите сортове за късни краставици са късоплодните като Аяькс, Акорд, Алиби, Амур, Атлантис, Глория, Кала, Калиопа, Маша, Регина, Левина и др. Може да се използват и дългоплодните, но от тях от една страна, не би се получил този добив, какъвто при ранното им отглеждане, и от друга, късоплодните се използват предимно за преработка и продукцията им се получава тъкмо когато е най-нужна. Освен това те сполучливо заместват и салатните сортове, ако по някаква причина липсват.
Късните краставици се отглеждат без предварително произведен разсад. Семената се засява директно на желаното място.
Подготовката на мястото започва със старателното почистване на площта от растителните остатъци на предшественика – обикновено ранни зеленчуци като градински грах, ранни картофи, салати и др. Почвата се обработва на дълбочина 12-15 см. Когато за предшестващата култура е извършвано основно торене, сега с тази обработка се внасят в почвата 30-50 г суперфосфат и 15-20 г калиев тор на квадратен метър. Ако с основното торене не предшественика не е внасян органичен тор, сега употребата на 2-3 кг на квадратен метър ще се отрази благоприятно върху добива.
Сеитбата на късните краставици е най добре да се извърши на два-три етапа през юни докъм средата на юли. Това дава възможност да се удължи срокът на беритба. Опитът показва, че най-добри резултати се получават от засетите в края на юни-началото на юли. При по-късни сеитби добивът бързо намалява, а засетите в началото на август често и не плододават, особено ако времето се окаже малко по-хладно от обичайното за този медец.
Късните краставици се засяват по същите схеми по каквито и ранните, при същите междуредови разстояния. В реда разстоянието между отделните растения е според особеностите на сорта 15-30 см и обикновено то е посочено на опаковката на семената. Семената се засяват на дълбочина 2-4 см според състоянието на почвата. Тя трябва да е влажна. По това време на годината често е въздушно суха и в такъв случай трябва предварително да се полее, а семената да се засеят веднага щом леко просъхне. Не бива да се допусне засъхване до поникването. Много добър начин да се запази влагата е почвата върху засетите семена да се покрие с прегорял оборски тор или смес от почва и прегорял оборски тор. Вместо тор може да се използва угнил компост. Малката площ в дворната градина лесно може да се поддържа влажна чрез всекидневно дъждуване с помощта на градинска лейка.
Някои препоръчват на едно място (в едно гнездо) да се засяват по 3-4 и повече семена, а след поникването на два пъти да се извърши прореждане, докато остане едно растение, най добре развиващото се. Много е добре, но това може да си го позволи градинар, който разполага с много семена, при това достатъчно евтини. При гарантирана кълняемост над 95% може да се засява по едно семе и останалите тук-там празнини от непоникнали семена едва ли ще се отразят съществено на добива.
И от късоплодните краставици се получават най-добри резултати, когато се отглеждат на опорна конструкция и се извършва резитба.
Грижите за късните краставици не са много по-различни от грижите за ранните. Окопаванията, поливките, подхранванията и пръсканията срещу болестите се извършват според нуждите, а броят им може да е по-малък поради по-късия вегетационен период.
Резитбата започва с премахването на всеки страничен израстък до третия лист още с появата му. Премахват се и листата със застаряването им. Следващите няколко странични разклонения докъм средата на конструкцията се съкращават на два листа. Нагоре от средата се оставят малко по-дълги – 5-7 листа. Когато растенията достигнат най-горния тел, върхът на централното стъбло се прещипва (пензира се), а двете най-горни разклонения се привързват хоризонтално към тела и се оставят най-дълги – на 7-8 листа. В това време от по-долните ще са се развили разклонения от втори порядък. Те се съкращават също на 2 листа. Когато и от тях се откъснат плодовете, изрязват се напълно до основата им, където се отклоняват от централното стъбло. Листата им вече са стари, не функционират пълноценно, а и често са нападнати от маната.
Беритбата оказва съществено влияние върху общия добив и от късните краставици. Трябва да се извършва редовно, отначало през ден, а в периода на усилено плододаване и всеки ден. Добрите консерви се правят от дребни краставички. Прерастването е за сметка на образуването на нови. При беритбата трябва да се откъсват както деформираните и повредените, така и прерасналите поради пропуски при предишната беритба.
Средният добив от късните дребноплодни краставици според сорта, условията и положените грижи е 2-3 до 4 килограма от квадратен метър или до около 4 тона от декар.

Отглеждане на ранни краставици в неотопляеми оранжерии

Подходящи сортове за отглеждане в полиетиленови оранжерии са Бърплес, Тейсти Грйн, Гергана, Десислава, Джазер, Кармен, Расандра, Худсн и др.
Разсадът се засява в различно време според климатичните условия на района и броя на покритията на оранжерията. В най-южните райони на страната подходящият момент настъпва около 15 февруари за оранжериите с тройно покритие (едното е тунел). За оранжериите с двойно и с единично покритие разсадът се засява съответно със 7-15 дни по-късно. Началният срок в конкретния район се определя от изискването възрастта на разсада да е 30-35 дни, растенията да са формирали 2-3 същински листа, а почвата в оранжерията да се е затоплила до 13-14°С на дълбочина 15 см. Такива условия в оранжериите с единични покрития обикновено възникват в най-южните райони на страната в края на март, в Южна България в началото на април, а на север от Балкана седмица по-късно.
Разсадът се отглежда по същия начин, при същия топлинен и водно-въздушен режим, какъвто се поддържа и при разсада за ранно полско производство.
Подготовката на мястото започва още в края на лятото на предходната година. Почвата в оранжерията се обработва на дълбочина 25-30 и повече сантиметра, като предварително се почиства старателно от растителните остатъци на предшественика. С тази обработка се извършва основното торене. На един квадратен метър се внасят 9-10 кг напълно разложен или полуразложен оборски тор, 40-50 г единичен суперфосфат и съответно по-малко, ако е двоен, и около 30 г калиев сулфат. Ако почвата е лека, суперфосфатът и калиевият тор е по-добре да се внесат с пролетната обработка. Тя се извършва на дълбочина15-18 см с мотофреза или ръчно с подходящ инструмент. Около 20-30 дни преди засаждането оранжерията се покрива, за да се акумулира повече топлина и температурата на почвата да се повиши до желаните стойности на желаната дълбочина.
Засаждането се извършва, когато температурата на почвата се е повишила и се задържа на желаните стойности (виж по-горе), а метеорологичните прогнози не предвиждат рязко застудяване на времето. Растенията се засаждат така като бе посочено при отглеждането им на открито. Изгражда се носеща конструкция по същия начин, като същевременно може да бъдат използвани и конструктивни елементи на оранжерията.
Грижите за краставиците в оранжерията се отличават от грижите на открито главно по поддържането на подходящата топлина за тях. През първите няколко дни след засаждането температурата трябва да е 24-25°С през деня, а през нощта – около 18°С. По-нататък може да се повиши докъм 28°С в слънчеви дни, в облачни – 20-22°С, а през нощта да е с още 4-6°С по-ниска. Необходимите топлинни услови се поддържат чрез подходящо проветряване и допълнително покриване с подходящи материали. Не бива да се допускат резки колебания, защото те водят до стресово състояние на растенията, което се отразява на растежа, на плодообразуването и на качеството на плодовете.
Поливките трябва да се извършват с хладка вода. Отначало се поддържа малко по-ниска влажност, но започне ли плододаването, поливките стават по-чести и по-обилни. При понижаване на въздушната влажност може да се предприеме опръскване с чиста вода в продължение на 1-2 минути под формата на много ситни капчици, като мъгла.
Резитбата на отглежданите в полиетиленовата оранжерия краставици се извършва така, както е посочено това при отглеждането им като ранни на открито. Подхранванията се извършват по същия начин, освен ако наблюденията не подсказват някаква промяна в срока и в дозата на торовете. Трябва да се има предвид, че процесите у растенията протичат в условия на по-ограничено осветление (по-къс ден и по-слабо проникване на светлината през покритията), което повишава възможността за натрупване на нитрати в плодовете. Ето защо е нужно да се подхожда много внимателно при подхранванията с амониев нитрат (амониева селитра).

Отглеждане на късни краставици в полиетиленови оранжерии

То не се различава съществено от отглеждането на късни краставици на открито. По-същественото в случая е, че дава възможност сеитбата да се извърши 10-15 дни по-късно, т. е. до около средата на юли, и възможните захлаждания, обичайни за тората половина на август да не се отразят много чувствително върху растежа и плодообразуването. Организира се в полиетиленовата оранжерия освободена от ранните домати в началото на юли. Използват също късоплодни сортове, засаждат се на същите разстояния и се полагат същите грижи. Беритбата започва през втората половина на август, а получената продукция е много подходяща за преработка под формата на стерилизирани краставички или различни туршии.