24.10.2014 година
З
еленчуци
  15094  |   0  
Пипер
Внесен от Централна Америка, днес пиперът е един от най-отглежданите зеленчуци в Европа, за което дял имат несъмнено и българските майстори градинари. Интересът към него се дължи на високите му хранителни, вкусови и диетични качества. Изключително ценно е богатството на витамин С, по чието съдържание превъзхожда 4-5 пъти лимона. Съдържа много и витамин А. Хранителните му качества се дължат на протеините, захарозата, фруктозата и редица други вещества. Лютивият вкус на някои сортове се придава от алкалоида капсаицин.

Биологически особености

Пиперът (Capsicum anum L.) е многогодишно растение от семейство Барабойни (Solanaceae). В нашите географски ширини се отглежда като едногодишно растение.
Кореновата система се разполага предимно в повърхностния 30 сантиметров почвен слой. Семето покълва с централен корен, който може да достигне до 70-80 см дълбочина. От него израстват множество странични разклонение. На практика обаче при разсаждането централният корен се прекъсва и разклоненията се развиват на малка дълбочина. Това, заедно с установената по-слабо усвояващата им способност, обяснява чувствителността на пипера към качествата на почвата и почвената влага.
Стъблото в зависимост от сорта и условията на отглеждане достига от 25 до 120 см височина. От него израстват множество странични разклонения.
Цветовете са единични или са събрани по 2-3 и повече при т. нар. букетни пипери. Те са двуполови, пригодени за самоопрашване, но в същото време е възможно и кръстосаното опрашване. Това обяснява разнообразието, в т. ч. и придобиването на лютив вкус, което се получава при сеитба на семена, отбрани в дворни градини. Цъфтежът започва от най-ниско образувалите се единични цветове и продължава към върха до есента.
Плодовете по форма и окраска в зависимост от сорта и условията на отглеждане са твърде различни, но подялбата на пиперите само на едроплодни и дребноплодни е много практична. В морфологическите им описания се употребяват и понятия като ябълковидни, кубически, конусовидни, рогообразни, черешковидни, което също не е лишено от практическа полезност.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Пиперът е топлолюбиво растение. Най-добре се развива при 20-25°С. При температура под 13°С спира растежа си, а при по-малко от половин градус под нулата загива. Затова още първите по-слаби слани прекратяват вегетацията му.
Пиперът е и светлолюбиво растение. Особено зле се отразява недостигът на светлина, когато е още разсад. Недостатъчното осветление по време на тази фаза от развитието му се отразява отрицателно на растежа и формирането на плодовете. В сенките на овощните дръвчета не дава добри добиви.
Към влагата пиперът също предявява високи изисквания. Почвата трябва да се поддържа през цялата му вегетация влажна, това се постига с многократни поливки – отначало по-редки, а по-късно веднъж или два пъти в седмицата. Не по-малки са изискванията на пипера и към въздушната влага. Ниската въздушна влажност, придружена от високи температури, е причина за окапване на цветове и завръзи.
Към почвата е много взискателен. Най-добри добиви се получават на дълбоките, топли и пропускливи почви с високо съдържание на хумус, богати на хранителни вещества в лесно усвоима форма. На студени и тежки почви с високо ниво на подпочвените води не дава добри резултати. За предпочитане са глинесто-песъчливите или песъчливо-глинестите, както и наносните почви, стига да не избива подпочвена вода. При бедни почви се налага по-обилно органично и минерално торене. Оборският тор трябва да е угнил или полуразложен. Внася се с дълбоката обработка през есента, заедно с фосфорните и калиевите минерални торове. Въз основа на изискванията на пипера към почвените условия и торенето и като се вземе под внимание сравнително слабата усвояваща способност на кореновата му система, може да се направи следният важен
извод за практиката:
Отглеждан на едно и също място при един и същи почвени условия пиперът бързо намаля добива. Най-добре е всяка година да се настанява на ново място след подходящ предшественик и богато торена почва.
До този извод са стигнали и българските майстори градинари в миналото, които след първата, най-късно след втората година са търсели ново място за отглеждан на пипер.
Добрите предшественици на пипера са бобовите култури, кореноплодните, дините, пъпешите, тиквите. Местата, на които предната година са отглеждани полски култури като пшеница или ечемик, а също и люцерна, са много подходящи за пипера. Не бива да се отглежда след доматите, картофите и патладжаните.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане на ран пипер на открити площи

Подходящите сортове за отглеждане на ран пипер на открито са Албена, Горнооряховски ран, Златен медал 7, Калинков бял, Калинков 800/7, Сиврия 600, Марица, Гипси, Стряма (и за средно ранно), Астрион, Пирует, Полара, Джулюнска шипка, Бяла шипка и др.
Разсадът за ранния пипер се отглежда както и разсада за домати като гъст и като пикиран. Технологията е почти една и съща. Гъстият разсад се отглежда в топли култивационни съоръжения – топъл парник с биотопливо или оранжерия с техническо отопление. За малките нужди на домакинството може да се отгледа и в подходящо отопляемо помещение.
Благоприятният срок за засяване на семената настъпва през последното десетдневие на януари в Южните райони на страната и за около 10-15 дни прехвърля на север от Стара планина. Срокът се пресмята така, че към момента на засаждането разсадът да е на 70-80 дни. За 100 кв. метра пипер е необходим 1,2-15 кв. метра гъст разсад. На един квадратен метър се засяват 10-12 г семена. Покриват се с 1-2 см пласт торопочвена смес.
При температура на въздуха 22-24°С семената поникват за 8-10 дни. След поникването за 7-12 дни температурата на въздуха се понижава до 15-17°С, а на почвата остава по-висока, около 18-20°С, с оглед по-интензивното нарастване на корените. По-нататък в слънчеви дни се поддържа температура на въздуха 23-25°С, в облачни – 12-18, а през нощта – 10-12°С. След пикирането температурата също се понижава за около седмица, след което се повишава, т. е. следва същия ход, но е с 1-2 градуса по-висока.
Пикирането на растенията от гъстия разсад се извършва, както и при доматите, когато кръстосват, т. е. когато се появяват същинските листенца напречно на семеделите.
Останалите грижи – плевене, разрохкване, подсипване, закаляване са същите както и при доматите.
Подготовката на мястото започва с есенната дълбока обработка на почвата. Дълбочината на обработката трябва да е 30-32 см и в никакъв случай по-малка от 25. С тази обработка се внасят органичните торове и част от минералните. Количеството им зависи от запасеността на почвата с хранителни вещества, като и от възможностите на градинаря. При възможност се внасят в почвата 4-5 кг прегорял оборски тор, около 30 г двоен суперфосфат и около 15 г калиев сулфат на един квадратен метър. При оскъдно органично торене би следвало количеството на фосфорния и калиевия тор да се повиши с около 20-30%. Азотният тор, обикновено под формата на амониева селитра, се внася по време на вегетацията.
Засаждането на ранния пипер става възможно, когато температурата на почвата на около 10 см дълбочина се е повишила до 12-13°С. Този момент настъпва в различните райони в различно време през април, обикновено към средата и след това. Ден-два преди засаждането разсадът с полива.
Подходящ начин на отглеждането е редовият (бразди, тирове, кавали) при междуредово разстояние 60 см, а в реда – 15. Растенията се засаждат по южния склон на браздите (тировете), където се постига по-висока температура. Разбира се, може да се използват и другите начини, които се прилагат при средно ранния пипер.
Грижите за ранния пипер са такива, каквито и за средно ранния. Впрочем средно ранният е най-много отглежданият. Той заема обикновено и най-голяма част от дворните зеленчукови градини, особено в селските дворове.
Ранния полски пипер започва да се бере в края на юни.

Оглеждане на средно ран пипер

Подходящите сортове за средно ранно производство са Куртовска капия, Софийска капия, Боянска капия, Капия УВ, Амфора, Белканто, Слоново ухо, Чорбаджийски, Български ратунд, Шуменски ратунд и др.
Разсадът за средно ранния пипер се отглежда в неотопляеми пластмасови оранжерии и в полиетиленови тунели. Може, разбира се, това да стане и в полутопли парници, но ограничените възможности на повечето градинари за използване на биотопливо е основание да се предпочитат пластмасовите култивационни съоръжения, в които по това време може да се осигури също благоприятен температурен режим. А подходящото време за сеитба на семената настъпва през първата половина на март в Южна България и бързо преминава на север от Балкана. Когато се използва оранжерия, тя се покрива с пластмасовото фолио още в края на февруари, за да се затопли почвата. При малко по-късна сеитба за отглеждане на разсада може да се използва само пластмасов тунел, каквато е и масовата практика, само че и той трябва да се изгради по рано върху подготвената леха все с цел по-доброто затопляне на почвата. В оранжерията лехата от торопочвена смес се приготвя след покриването й.
Тъй като този разсад не се пикира, засяването на редове придобива още по-голямо значение. И семената трябва да се засяват по-рядко – по около 8 г на квадратен метър. Семената се покриват с около 2 см пласт торопочвена смес. Върху лехата се разстила полиетилен, за да се осигури по-висока температура до поникването. След поникването се изгражда тунел, който със затопляне на времето се отстранява. Ако за отглеждане на разсада не се използва оранжерия, а само тунел, обикновено се налага да се използва и друго покритие през нощта – рогозки, чергила, полиетиленово фолио и др. Впрочем готовност за подобно аварино покритие трябва да има и в случаите, когато разсадът се отглежда в оранжерии.
Грижите са разсада се състоят в редовно плевене, поливане с хладка вода и поддържане на благоприятен топлинен и въздушен режим чрез проветряване на култивационното съоръжение. В случай на нужда се подхранва с 20-30 г на квадратен метър амониева селитра, разтворена във вода. След подхранването растенията задължително и незабавно се обливат с чиста вода, за да се отмие торът от тях. Десетина дни преди засаждането поливките се прекратяват, а след около 5 дни се снема и покривния материал на тунелите, а оранжериите остават с отворени врати и странични проветрители. Два-три дни преди засаждането разсадът се полива, което допринася за укрепване на кореновата му система и улеснява изваждането му от разсадната леха. Добрият разсад има дължина 15-20 см, междувъзлията са къси, а стъблата са здрави и не се огъват лесно. Прерасналият е с нежно стъбло, лесно поляга след засаждането и изсъхва върху сухата почва.
Подготовката на мястото за средно ранния пипер не е по-различна от подготовката за ранния. Започва обикновено през октомври, дори и ноември, но най-добре е това да стане през август или септември. Почвата се изорава или прекопава с права лопата на дълбочина до 25-30 и повече сантиметра, като с тази обработка се внасят по 4-5 кг прегорял оборски тор или компост, около 30-40 г двоен суперфосфат и 15-20 г калиев тор на един квадратен метър. Ако почвата е плодородна и се употребява органичен тор в препоръчаните количества, суперфосфатът може да не надвишава 25-30 г, а калиевият тор да не е повече от 10-12 грама.
През пролетта, обикновено през април, почвата се обработва на дълбочина 12-15 см с култиватор, а в малката дворна градина с мотокултиватор или се прекопава с мотика. Само ако е силно уплътнена може да се изоре и то с плуг без отметателна дъска, за да не се обръща почвеният пласт.
Непосредствено преди засаждането почвената повърхност се профилира, т. е. прокарват се браздите или се оформят лехи за лентово засаждане. Тази операция може да бъде спестена, но редовете трябва да се маркират при засаждането с опънат канап и с триъгълна мотика (може да се използва и здрава пръчка). В такъв случай поливните бразди се оформят след засаждането на растенията с окопаванията.
Засаждането на средно ранния пипер става възможно когато почвата се е затоплила достатъчно, опасността от късни пролетни слани напълно е преминала, а разсадът е достигнал до желаното развитие. Това време настъпва в различно в различните райони през май. Към момента на засаждането почвата трябва да е нормално влажна, за да не се налага скоро поливане. Най-често растенията се засаждат по бразди при междуредово разстояние 60 см и на 15 см едно от друго, ако са по едно, или на 20-25 см, когато желанието е да са по две в едно гнездо. Подходяща за отглеждане на пипера е и двуредовата лента по схемата 100 см между лентите, 40-50 см между редовете в лентата и 15 см между растенията в редовете, както и триредовата лента по схемата 80 см между лентите, 40 см между редовете в лентата и 20 см между растенията в реда. Лентовият начин на отглеждане на пипера дава възможности и в дворната градина да се механизират почвообработките с помощта на малогабаритна техника. Изборът на вида на лентата трябва да е съобразен и с качествата на почвата, наклона на терена и начините на поливане. Когато напояването ще е гравитачно, почвата и наклонът трябва да осигуряват проникването на поливната вода в страни, за да достигне до корените на растенията в лентата.
При вземането на разсада растенията трябва да се сортират по големина. По дългите корени се изрязват с остър нож. Това улеснява засаждането и стимулира развитието на нови странични корени. Разсадът за средно ран пипер, тъй като не е пикиран, се засажда със садило. Нормалната дълбочина на засаждане на растенията е до семеделните листа (първите, несъщинските). Слънчевите дни през май (а така е и през април) са доста горещи. Затова разсадът трябва да се настани на сянка в градината, ако не се засажда непосредствено след изваждането му от разсадната леха. Не бива да се сади сутрин и в обедните часове. Най-добре е да се използва късният следобед, за да не завяхват веднага младите растения. В облачни дни може да се засажда по всяко време. Веднага след засаждането растенията се поливат с по около един литър хладка (около 20°С) вода. Така почвата прилепва плътно до корените.
Грижите по време на вегетацията се състоят в няколко окопавания с цел унищожаване на никнещите плевели и аериране на почвата, подхранване, редовни поливки и борба с болестите и неприятелите.
Първа грижа след разсаждането е няколко дни по-късно да се попълнят местата на загиналите растения.
С поливането се подхожда много внимателно. Лекото завяхване в обедните часове не показва нужда от вода. Тук се допускат често грешки и неопитните градинари бързат да поливат, макар и да личи, че почвата е влажна от поливането при засаждането. Растенията клюмват не поради недостиг на влага, а защото кореновата им система е силно нарушена и не може да задоволи нуждите на надземната част, нещо, което проличава силно в обедните часове. Ако влагата в почвата е достатъчна, надвечер и сутрин растенията са изправени. Прибързаните поливки може да имат отрицателен ефект, защото студената вода през април и май причинява физиологични смущения, израстването на нови корени и коренови власинки се забавя и разсадените растения трудно се възстановяват. Ако в почвата има достатъчно влага, първата поливка се налага едва след първото окопаване. Поливането на пипера в обедните часове трябва да се избягва. То е толкова по-нежелателно, колкото по-студена е водата. Голямата температурна разлика, получена след бързото охлаждане на почвата, е причина растенията да изпадат в стресово състояние, при което окапват цветове и завръзи. Най-подходящото време за поливане са сутрешните часове, когато разликата между стойностите на температурата на почвата, въдуха и водата е най-малка. До началото на беритбата поливките са сравнително по-редки, но след този момент зачестяват и се извършват обикновено през 5-6 дни, а при силно засушаване и по-често. В зависимост от валежите и от качествата на почвата броят на поливките през цялата вегетация е между 10 и 20.
Първото окопаване е 10-12 дни след засаждането, когато растенията са възстановили до голяма степен корените си и вече имат значително по-свеж вид.
С първото окопаване растенията се подхранват в зависимост от запасеността на почвата с 15 до 30-35 г на квадратен метър амониева селитра. Окопаванията следват всяка поливка или дъжд. Извършват се на дълбочина 5-6 см. При нормални условия броят им 4-5. Те са особено наложителни при почви, които са склони да образуват почвена кора, както и при по-заплевелените. С една от тези обработки 20-25 дни след първото се извършва и второто подхранване със същото количество амониева селитра. Много добър ефект имат и една-две до три поливки са размит в поливната вода пресен оборски тор (шербетуването). Количеството му с пресмята така, че на квадратен метър от него да се падат по 1,5-2 килограма. При такива шербетни поливки количеството на амониевата селитра за подхранване може да бъде намалено, дори сведено до нула.
Беритбата на средно ранния пипер започва през втората половина на юли до началото на август. Плодовете се прибират в различна степен на зрялост, според начина на използването им. когато се берат като зелени, те трябва да са напълно развити, да достигнали максималните си размери и да са придобили характерния гланц. За сушене и за добиване на млян червен пипер трябва да са напълно узрели. Своевременното откъсване на готовите за беритба плодове по време на вегетацията позволява да се образуват нови цветове и плодове, което в крайна сметка се отразява положително върху добива.
Добивите от пипера варират в широки граници и зависят, от полаганите грижи и почвените и климатичните условия, от сорта и от целите на производството. От ранното и средно ранното производство може да се получат по 4-6 кг от квадратен метър, което прави 4-6 т от декар. От сортовете за получаване на млян червен пипер добивите са по-ниски, както, разбира се, и от дребноплодните сортове.

Отглеждане на късен пипер

Към този начин на отглеждане се прибягва по-рядко, тъй като от ранния и най-вече от средно ранния се бере до когато е възможно през есента. Несъмнено обаче заслужава внимание с оглед получаването на допълнителна продукция. Той може да заеме освободеното място от ранни култури като грах, ранни салати, ранен спанак и др. Този начин на отглеждане е подходящ за добиване на пипер за туршии, както и за млян червен пипер
Разсадът за късен пипер се отглежда на студени лехи. За направата им се избират отцедливи, слънчеви и защитени от силни ветрове места. Подходящият срок за сеитба е месец април, по-рано или по-късно според конкретните условия, но обикновено втората половина, и началото на май. Този разсад не се пикира, семената се засяват по-рядко, както и при средно ранния, а и отглеждането му не е по-различно.
Подготовката на мястото и засаждането са такива каквито и при ранните и средно ранните, с тази разлика, че при торенето трябва да се има предвид торенето на предшественика – късният пипер използва остатъчни торове.
Грижите също не са по-различни.

Отглеждане на ран пипер в пластмасови оранжерии

Подходящите сортове за този начин на отглеждане са от групата на ранните, както и на дребноплодните.
Разсадът се отглежда в топли култивационни съоръжения – парници с биотопливо или оранжерии с техническо отопление. Подходящият момент за сеитба на семената настъпва в началото на януари за оранжерии с трайно покритие в най-южните райони на страната и постепенно през около десетина дни по късно съответно в останалите райони на Южна България и на Северна България и за оранжериите с двойно и единично покритие. Срокът на сеитбата се подбира така, че към момента на засаждането разсадът да е на 70-80 дни. Температурният режим и грижите за разсада са такива, каквито и за ранния пипер, отглеждан на открито. Много важен елемент от грижите редом с поддържането на правилен топлинен режим е и осигуряването на достатъчно светлина. По това време на годината дните са все още много къси и в повечето случаи мрачни. Затова е необходимо покривните материали да са чисти. Ако разсадът се отглежда в подходящо помещение на жилището, съдът трябва да се настани на добре осветявано място. Моментът за пикиране настъпва около три седмици след поникването. Пикира се на разстояние 8х8 см или в пластмасови саксийки.
Засаждането става възможно, когато температурата на почвата на дълбочина 5-10 см е достигнала необходимите за пипера 12-13°С. Това се постига толкова по-рано в дадения район, колкото оранжерията е изградена на по-слънчево и по-защитено от ветровете място. Добрите физични свойства на почвата също са от значение – леките хумусни почви се затоплят по-бързо. Освен това своевременното поставяне на пластмасовото покритие през февруари допринася много за затопляне на почвата. От друга страна сравнително малките размери на растенията позволяват да се изгради и полиетиленов тунел в оранжерията.
Растенията се засаждат на равна повърхност или по бразди. Подходящото разстояние е 60 см между редовете и 20 см в редовете за едроплодните сортове и 50 на 20 см за дребноплодните.
Грижите се свеждат до окопаване, поливане, подхранване, но най-важната е поддържането на благоприятен температурен режим. Никак не е изключено в студени, но тихи слънчеви дни температурата в оранжериите да се повиши много над благоприятната. Тогава идва на помощ проветряването. Често обаче, особено при ясно време, нощните температури спадат под допустимите за пипера 16-18°С и това налага тунелите да се покриват допълнително с рогозки, брезенти, полиетилен и др. В такиви случаи с цел да се акумулира повече топлина, проветряването трябва да се прекрати по рано. Редовното разрохкване на почвата също способства за по-доброто и затопляне. При всички случаи към проветряване на оранжерията (отваряне на входове и проветрители или странично повдигане на пластмасовото фолио) трябва да се пристъпва, когато външната температура се е повишила над 15°С.
С цялостното отстраняване покритието не бива да се бърза. Това може да стане тогава, когато сутрешните температури се повишат до 16-18 градуса. Такива стойности обикновено се достигат през юни. По късното отстраняване на пластмасовото покритие може да причини пригори и други повреди по растенията.
31.10.2011 г. / Тома Христов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2014