23.07.2014 година
З
еленчуци
  3415  |   0  
Резене
Наричано е аптекарски копър, а също и влашки копър, защото външно прилича на копъра и с него и с морковите са от едно и също ботаническо семейство (Umbelliferae). Напоследък много употребяват италианското му име финокио, както италианците казват на резенето. Други, повлияни от чужди преводи го наричат фенел, което пак значи резене, но човек ще си помисли, че става дума за различни растения. У нас е наричано и мореч – другата дума в българския език за резене. Всъщност става дума за градинската форма на резенето (Foeniculum officinale All.) и едва ли може да има друго нормално българско название освен градинско резене или за краткост само резене, както има градински грах например, който също за краткост наричаме само грах.

Биологически особености

Градинското резене образува в основата си удебеление от основата на листните дръжки, наричано обикновено кочанче или грудка. Именно то се използва за храна. Съдържа етерично масло, захари, белтъчни вещества, витамин С, каротин и други. Има откашлечно, пикочогонно и възбуждащо апетита действие. В свеж вид се употребява като десерт, добавят го към салатите, задушават го. Кочанчето е изградено от множество дебели плътни бели люспи. Тъй като те са разположени една върху друга в основата на стъблото, кочанчето приема заоблена форма. То е богато на анатол. Това етерично масло има антибактериално действие и се съдържа предимно в семената. На него се дължи характерният аромат, който напомня аромата на анасона.
У нас няма много проучвания и липсва широк производствен опит. Градинското резене е любителска култура, но различни източници и практически опити позволяват да се направят някои изводи и преди всичко извода, че отглеждането му в нашите градини и получаването на добри резултати е напълно възможно.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Градинското резене е топлолюбиво и светлолюбиво растение. При 4 градуса спира развитието си, а дългото въздействие на температури около нулата увреждат тъканите. Както и при другите растения нуждите му от топлина и светлина през различните фази на развитие са различни. Дългият ден и високата температура стимулират цъфтежа, докато късият период на осветление и по-умерените температури благоприятстват вегетативната фаза и гарантират образуването на по-добри грудки. У нас любителите го засяват много рано и развитието му преминава в условията на дълъг ден, което е в ущърб на образуването на грудка. Така идват и разочарованията. И в Италия засяват градинското резене в началото на лятото (в Северна Италия не по-късно от юли). По-ранната сеитба води до ранен цъфтеж за сметка на образуването на кочанчето.
Към почвата е доста капризно. Тя трябва да е плодородна, богата на органични вещества, добре дренирана, влагоемна и водопропусклива, рохкава, със средна плътност. Трябва да се избягват много леките почви, защото те благоприятстват развитието на горната част на растенията за сметка на грудката. Не са подходящи и тежките плътни почви, защото не са водопропускливи и в тях кореновата система и грудката не могат да се развият добре. Площта трябва да бъде добре обработена и наторена. Тъй като градинското резене се засява през лятото, от съществено значение са обработките и торенето на предшестващата култура.

НАЧИН НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане чрез пряка сеитба

Той е по лесен. Положителна негова страна е, че пряката сеитба, ако е добре извършена, дава възможност за по-нормално и бързо нарастване на главния корен и за образуване на грудка.
Подготовката на площта се съобразява с предшественика (градински грах, ранни картофи, салати, репички). При добро поддържане на площта преди сеитбата са достатъчни една или две повърхностни обработки, с които е добре да се внесат по 2-3 кг на квадратен метър напълно разложен оборски тор или 30-45 г амониева селитра.
Семената се засяват в браздички, отстоящи една от друга на 40-60 см. Желателно е със сеитбата между семената в реда да се осигури разстояние от 2-5 см. За квадратен метър в такъв случай се изразходват около 0,5 г семена. Браздичките трябва да се покрият с 1-2 см рохка почва, която трябва да се поддържа постоянно влажна чрез леко и често дъждуване. За да се улесни поливането и да се предотврати разместването на семената от поливната струя, както и да се запази влагата, може засетите площи да се покрият с платно от юта или коноп до поникването. Такова покритие, освен че защитава семената от механичното действие на водата, ограничава изпарението, което по време на сеитбата през лятото е много интензивно..
Грижите през време на вегетацията се състоят главно в окопаване и поливане. Двадесетина дни след поникването посевът се прорежда, като се спазва разстояние от около 25 см между растенията в реда. Изскубаните растения може да се използват за попълване на празни места в реда. Посевът редовно се плеви и окопава, за да се поддържа почвата чиста от плевели. Окопаванията се съчетават със загърляне, така че грудките да са покрити с почва. Поливките трябва да бъдат чести и обилни, за да бъдат грудките хрупкави и нежни, а и растенията да не избързват с цъфтежа. В същото време се съблюдава да не се допусне и преовлажняване.

Отглеждане чрез разсад

Този начин често се предпочита, тъй като периодът на засяване и ниската кълняемост (често по-ниска от 30%) правят отглеждането по-сигурно.
Разсадът се засява в сандъчета, саксии и други подходящи съдове. На един квадратен метър се засяват един грам семена. Ако се използват единични съксийки, в една е желателно да се засеят поне три семена. След сеитбата разсадът е добре да се настани на сенчесто място и да се спазят същите условия, каквито и при пряката сеитба. Растенията са готови за засаждане, когато достигнат 30-40 дневна възраст.
Грижите за резенето, отглеждано от разсад, са същите, каквито и за отглежданото чрез пряка сеитба.
31.10.2011 г. / Тома Христов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2014