Градина » Исоп

 Исоп

Подправката не е от най-често срещаните в кулинарията ни,
но листата и цветовете са с приятен аромат и имат слабо горчив вкус. Използват се като подправка за различни ястия и супи с месо и в ликьорената промишленост. Позната е повече като билка, но става за гозби, сосове или салати. Дължи се на надземната маса, която съдържа етерично масло. Богата е на витамин С.
Родината му е Южна Европа и Западна Азия, но се отглежда като култура в Европа, Америка и Азия.

Устройство

Исопът, наричан още хисоп (Hyssopus officinalis) , е многогодишен храст, който достига на височина до 50-60 см. Кореновата система е силно развита, а стъблото разклонено (средно с 12 разклонения), четириръбесто, с къси клонки. Листата му са продълговати, заострени и целокрайни. Цветовете са тъмносини, рядко розово-червени или бели, събрани по 10-15 в пазвите на листата в класовидни съцветия. Плодът е орехче.

Размножаване

Размножава се чрез семена и вегетативно чрез разделяне на коренищата. С есенната обработка се внасят оборският тор, суперфосфатът и калиевият тор, а ако сеитбата е през пролетта, се тори с амониева селитра. Сее се рано напролет на редове 30 см между тях. Когато се размножава вегетативно - през есента, туфите се изваждат, разделят се на части и се засаждат редово на разстояние 50-60 см между редовете и 40-50 см в реда.
Семената може да се засяват и през есента. Най-добри резултати се получават , когато се засеят в редове, на разстояние 3-5 см един от друг, както се засяват зеленчукови семена. Покриват се с 1-1,5 см торо-почвена смес. На следващата година, когато през пролетта растенията са порасли да отидат на постоянно място и времето е подходящо, се засаждат по браздите, може и по поливните вади на междуредово разстояние 45-60 см, а в реда 30-35 см. За да се прихване успешно, му е необходима в началото по-честа поливка.

Грижите

Ако решите да си отгледате в градината от подправката, нямате проблеми. Отглежда се както градинската чубрица. Използват се най-често семената, които се засяват на открити лехи.
Клонките, които са за свежа подправка, се прибират на няколко пъти, когато достигнат 12-20 см. Изрязаните клонки се завързват на връзки и се поставят за сушене. Когато надземната маса се използва за получаване на етерично масло, тя се изрязва преди цъфтежа. Растенията цъфтят след втората година от сеитбата. Исопът остава на едно място 3-4 години.

Автор: Донка Петкова

Представяме Ви:

Пекан може да се отглежда и у нас

Пеканът принадлежи към семейство Орехови. Известен е още като „цар на орехите” и „маслен орех”. Плодовете му са изключително вкусни, сладки и високо калорични. Те съдържат 71% мазнини, 15% въглехидрат...

Настанете циганчето на завет

Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impati...

Въшка напада сливата, лозата, касиса

Сливовата щитоносна въшка е най-опасният неприятел на сливата, но напада и другите овощни видове - лозата, френското грозде, някои горски дървета - акация, бук, леска. Развива едно поколение годишно. ...

Цъфне ли акацията, дошло е време за бамята

Родината на топлолюбивия зеленчук е Африка, при нас идва от Анадола. Въпреки че не е масово разпространена, бамята расте в много зеленчукови градини. Тя е приятна особено като есенна съставка за гювеч...

Начало