Подправка, която благодарение на приятния ментово-лимонен вкус е подходяща за ястия от риба, месо, гъби, дивеч, птици. Използват се предимно листата, макар че всички части на растението ухаят приятно. Дължи се на органичните киселини и етеричните масла, които съдържа растението. Младите зелени листа придават свеж лимонов аромат на салатите. При консервирането на туршии се усеща ароматът и през зимата. Изсушената маточина може да се съхрани за по-продължително време.
Устройство
Маточината (Melissa officinalis), наречена още лимонче, е многогодишно тревисто растение. Расте в южните райони на Европа и Средна Азия, а у нас из цялата страна.Растението образува туфа с височина 60-80 см и диаметър 40-60 см.
Коренището е силно разклонено и има подземни стъбла, които са разположени плитко в почвата. Стъблата са също разклонени и са покрити с жлезисти власинки. Листата са срещуположни, светлозелени, сърцевидни продълговати, със заострен връх и назъбени краища. Цветовете се намират по връхните части на клонките и в пазвите на листата. Те са бледожълти, бели или розови.
Изисквания
Маточината е топлолюбиво растение. Към светлината не е особено взискателна, затова може да расте и на сянка. Тогава почти не цъфти, но ако се отглежда за листата, това е благоприятно. Те не губят аромата си.
Тя е придирчива към почвената и атмосферната влажност, както и към хранителните вещества в почвата. Най-подходящи са рохкавите, песъчливо-глинестите, с добър воден, хранителен и въздушен режим, но не понася преовлажняване.
На богати почви и при обилно торене реагира с увеличаване на добивите от листата, които съдържат етерично масло, богато на цитрал, цитроленол, гераниол , линалол, витамил С, дъбилни вещества, смоли.
Размножаване
Тъй като семената никнат бавно, директната сеитба не е за предпочитане. Най-добре е когато се използва разсад. Затова се подготвят открити лехи. Използват се 3-4 г семена на кв.м, покриват се с 0,5 – 1 см добре угнил оборски тор. Разсадът е готов за разсаждане, когато растенията са 10-12см. През май отиват на постоянно място. Най-подходящи разстояния за разсаждане на разсада са между редовете 50-60 см, а в реда 25-30 см.
Разсад се отглежда и на открити лехи, като семената се засяват и през първата половина на май. Той е готов през втората половина на септември и началото на октомври, когато отива на постоянното си място.
Маточината може да се размножава и вегетативно, като старите коренища се разделят на 3-4 части. Засаждат се през октомври, може и в началото на ноември. Вегетативното размножаване е най -сигурен начин за получаване на нов посев.
Грижите
Грижите през вегетацията са както при всяко окопно растение.
Маточината образува голяма надземна маса, поради което извлича много хранителни вещества от почвата.Това налага ежегодното й наторяване. При първата пролетна обработка се внася около 20 кг/дка амониева селитра, а през есента с последната обработка – по 50 кг суперфосфат на декар.
Листата се берат на 2-3 пъти , най-добре преди цъфтежа. Втората реколта се прибира през септември. Най-подходящо време за бране е сутрин след като се вдигне росата в тихо и слънчево време.
Отрязаните стъбла се изсушават на тънък пласт на сянка.
Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с о...
Тази изящна лиана е желана красавица за всеки български двор. Природата е сътворила над 250 вида, а човекът ги е кръстосвал така, че е произвел невъобразимо разнообразие от форми. Така например клемат...
Названието на ехиумът (Echium) произлиза от гръцката дума “echis”, която означава таралеж, среща се и с наименованието “гордостта на Мадейра”. В България това цвете е познато като усойниче. У нас им...
Леската е плоден и декоративен храст, който може да бъде използван успешно в градината. У нас се срещат три вида: обикновена (Corylus avellana), цариградска (Corylus maxima) и турска или дървовидна (C...
Магданоз