Глаукомата – какво трябва да знаем

Глаукомата не е ново заболяване. Тя съществува от древността и още Хипократ е дал името й - “глаукома” значи “зелена вода” (поради мътнозеления цвят на зеницата при някои от формите й). В днешно време преценката за социалната значимост на глаукомата е по-точна и отговорна. Създадени са специализирани кабинети за глаукомно болни, полагат се усилия за масово изследване на населението - измерване на очното налягане, особено за рисковите групи.
Основанията глаукомата да се определи като социално зло са много. Нараства разпространението й световно (у нас честотата й е 2-3%); засяга всички възрасти; уврежда и двете очи; тя е една от причините за слепота (у нас в 16-18%) на двете очи.

Що е глаукома?

За да обясним на достъпен език заболяването глаукома, ще се спрем накратко на някои основни анатомични и функционални данни за окото. Очната ябълка има сферична форма и тонус, въпреки кухините си (предна и задна камера). Кухината е изпълнена с течност, близка по състав на кръвната плазма. Осъществява се едно налягане отвътре навън върху очната ябълка. За нормални се приемат данните на очното налягане 16-22 мм живачен стълб. Вътреочната течност циркулира в сложна каналческа система, която отвежда течността във венозната част на кръвообращението на организма. Централната нервна система регулира образуването и оттичането на вътреочната течност чрез сложни рефлекторни взаимоотношения. Когато този механизъм се наруши, очното налягане излиза от норма: за повишено се приема над 25 ммHg, за намалено - под 14 мм.

Точните причини

за развитието на глаукомата не са изяснени напълно, но е доказана връзката с промени в нервната система и кръвоносните съдове като основа за заболяването.
Изяснена е генетичната зависимост (деца се раждат с увредени очи!), по-голямата фамилна честота на глаукомата! За отключване на заболяването има значение начинът на живот (лоша хигиена на очите, хранене, лечение с медикаменти и др.).

Основен симптом

при глаукомата е повишеното вътреочно налягане. То причинява смущения в циркулацията на свободната течност в окото и уврежда (поради притискане) папилата на очния нерв! Постепенно се развива атрофия на зрителния нерв и поява на слепи петна (дефекти в зрението). В началото се ограничава зрителното поле в частта към носа, но постепенно се разширява - до пълна слепота (ако не се предприеме лечение).

Има две основни форми

Обикновена (проста) глаукома
При нея промените настъпват бавно и незабелязано, при неголеми колебания в очното налягане и умерено високи стойности на налягането (около 35 мм). Двете очи се засягат в различна степен и поради по-бавния ход на болестта, се създават условия за компенсация на зрението, което може да забави диагнозата. Но има насочващи симптоми: изразени и чести смущения в адаптацията към тъмно и светло; ранно настъпване на възрастови промени в зрението (пресбиопи). Трябва да се обърне своевременно внимание на тези симптоми!

Конгестивна глаукома
За тази форма е типично острото, скокообразно покачване на очното налягане, което причинява глаукомни кризи. Симптомите са: периодична поява на болки в очите, рязко намаляване на зрението, чувство на разпъване на окото, дразнене, сълзене, гадене. Окото е напрегнато при пипане, изпъкнало, зеницата е широка; виждат се разширени и нагънати кръвоносни съдове под формата на “глава на медуза”. Пристъпите могат да настъпват периодично и да се редуват със затишие и това да продължи години! Важно е, че глаукомните пристъпи се предизвикват от: преумора на очите (четене, телевизор, компютър), след много гореща баня, излагане на голям студ, емоционален стрес, дълго време наведена глава... Тази форма на глаукома може да се сбърка с мигрена, съдово заболяване на главата, вътречерепни процеси.

Има и вторична глаукома
Като резултат от възпалителни и невъзпалителни болести на самото око. Много важно е да се знае, че продължителната употреба на някои медикаменти за други заболявания може да причини вторична глаукома (напр. кортикостероиди, нитропрепарати).

Като рискова група за глаукома се приемат:

• хората с фамилна обремененост (да се следят от ранна възраст)
• изложените на системен травматизъм и вредни въздействия очи (професионално)
• лекуващите се с кортикостероиди, нитропрепарати и др.
• хората с късогледство и преждевременно настъпили възрастови промени в зрението (пресбиопея)

Тези групи (това важи за всички), трябва да контролират състоянието на очите си и да измерват системно и по-често очното налягане - не само при профилактични прогледи, но и при показания и гранични стойности.

Лечение

Лечението на глаукомата цели да се нормализира повишеното очно налягане и да се отдалечат или прекъснат процесите на загуба на зрението. В този смисъл глаукомата е лечима.
Изработва се подходящ режим на живот и се приема като задължителен! Храненето е предимно с плодове и зеленчуци, с ограничена сол и пикантни храни. Водата се ограничава разумно. За курортолечение се препоръчват балнеосанаториуми с надморска височина около 400 м и възможност за медицинска помощ.
През последните години медикаментозното лечение се разшири и промени. Сега се прилагат медикаменти от групата на бета блокерите, осмотично действащи лекарства, болкоуспокояващи по време на глаукомна криза. Точните медикаменти се определят индивидуално от специалист офталмолог.
Хирургическото лечение се провежда по точни индикации и се изразява в подобряване на проходимостта на отливните каналчета или създаване на нови, за да се осигури нормална циркулация на вътреочната течност. Най-нетравмиращо и ефективно е вече утвърдилото се лазерно лечение. То има предимството и да може да се повтаря при необходимост.