Този зеленчук се отглежда заради кореноплодите, които имат приятния аромат и сладникавия вкус. В домакинството се използва за приготвяне на супи и в други ястия, а в консервната промишленост за производство на месни и рибни консерви.
Биологически особености
Пащърнакът (Pastinaca sativa L.) е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни (Umbeliferae). През първата година образува месест кореноплод и листна розетка.
Кореновата система се състои от централен корен и странични разклонения, които проникват на сравнително голяма дълбочина. Централният корен образува кореноплод, който може да бъде в зависимост от сорта вретеновиден, конусовиден или закръглен.
Цветоносното стъбло нормално се развива на втората година, но при неблагоприятни условия (гъсто разположение на растенията, продължително засушаване) много растения стрелкуват още първата година.
Семената са дребни и губят бързо кълняемостта си – за 1-2 години.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Пащърнакът е много студоустойчиво растение. Пониците понасят значителни понижения на температурата, а и възрастните растения издържат на по-слаби зимни студове.
Към влагата в почвата и въздуха изискванията му са големи, но по-скромни отколкото на моркова.
Към почвата изискванията на пащърнака са също по-скромни. Може да се отглежда на всякакви почви, стига те да са достатъчно дълбоки и добре разработени. Не понася високите подпочвени води. Изискванията му към торенето не са по-различни от изискванията на моркова.
Начин на отглеждане
Пащърнакът се отглежда без предварително произведен разсад.
Семената се засяват по-рано напролет, щом стане възможно да се работи на открито. Въпреки голямата студоустойчивост, не се препоръчва да се засяват наесен, защото много растения развиват цветоносно стъбло още първата година. Семената никнат бавно – за 2-3 седмици. Може да се засеят разпръснато и по-късно растенията да се проредят. Най-добри резултати дава редовата сеитба на разстояние 25-30 см между редовете. За 10 кв. метра стигат 5-6 г семена. В реда растенията се прореждат на 8-15 см, в зависимост от сортовите особености.
Грижите за пащърнака не се различават от грижите за моркова.
Кореноплодите се прибират така, както и морковите. От 1 кв. м може да се добият 2-4 кг доброкачествени кореноплоди.
На Хавайските острови хибискусът се нарича “цветето на прекрасните жени”. Местните момичета често се кичат с ярките цветове на китайската роза. Още в началото на 18 в. Хибискусът е красял няколко бота...
Цъфти в края на лятото с екзотични цветове, всеки от които живее само един ден, но цъфтежът продължава няколко седмици. Растението не е много издръжливо, затова е необходимо в края на април да заровит...
Листата са подобни на листата на детелината, цветовете са с по пет венчелистчета, отварят се при слънчево време. Изберете издръжлив сорт, който не се разпростира бързо. Оксалисът няма особени изискван...
Тунбергията, известна между любителите като Чернооката Сузана, е сред най-популярните увивни растения. Със своите ярки цветове, от които надничат черни “очички”, тя привлича погледите към най-слънчев...
Листна целина