Някои бромелиеви се отглеждат заради листата, а други – заради цветовете. Има и видове, като известните ехмея фасциата и вризея спленденс, които принадлежат и към двете групи. Бромелиевите се култивират заради красивите им листа и ефектните съцветия.
Обикновено бромелиевото растение има розетка от кожести лентовидни листа и съцветие на стъбло, което излиза от чашеподобния център на розетката. Цъфтежът може да настъпи след няколко години, но съцветията са красиви няколко месеца. Щом прецъфти, листната розетка умира и се заменя от нова розетка в основата. В повечето случаи ефектът на багрите се дължи на красивите прицветници – истинските цветове са малки и живеят кратко.
Според специалистите бромелиевите са едни от най-ефектните растения, но начинаещите често имат чувството, че те трудно се отглеждат. Вярно е, че за да накарате бромелиевото растение да цъфти, ви трябва време, търпение и топлина, но листнодекоративните видове и цъфналите растения изискват учудващо малко грижи.
Начинът на поливане на бромелиевите е особен – водата не се излива върху почвата, а в цистерната (чашата). Има и една група бромелиеви, които изобщо не се нуждаят от поливане – т. нар въздушни бромелии. Бромелиевите са родом от американската джунгла, където растат сред орхидеите по дърветата или на земята. Най-новият начин за отглеждането име бромелиевото дърво. Те виреят и в малки саксии с дренажни отвори, с почвена смеска на основата на торф. Помнете, че кореновата им система е много слаба, което означава, че прекаленото пресаждане и поливане могат да се окажат фатални.
Тайни на успеха
Температура: За да зацъфти растението, може да е необходима повече топлина (над 23ºС), но умерената топлина (минимална 10ºС е напълно подходяща за листнодекоративните и цъфналите растения.
Светлина: Повечето бромелиеви имат нужда от добре осветено място, но не на пряка слънчева светлина; ананасът и криптантусите виреят и при силно слънце.
Вода: Никога не преполивайте и осигурете добър дренаж; дръжте централната цистерна пълна с вода (само през лятото) – в районите, където водата е твърда, използвайте дъждовна; на всеки 1-2 месеца изпразвайте и отново напълвайте цистерната; поливайте почвата само когато изсъхне; при разновидностите без цистерна почвата трябва да е влажна, но никога мокра.
Влажност на въздуха: През лятото пулверизирайте листата; обикновено растението се подхранва чрез тях, затова от време на време използвайте разреден течен тор вместо вода в пулверизатора.
Пресаждане: Рядко, ако изобщо е необходимо.
Размножаване: В основата на растението се появяват нови розетки; след няколко месеца ги извадете заедно с коренчетата и ги посадете на плитко в почвена смеска; дръжте на топло, докато се вкоренят добре.
Групата Michaelmas засега е най-голямата и най-популярната в този род. Тя е особено податлива на брашнестата мана, която може да покрие цялото растение с бледосива плесен, ако лятото е сухо и горещо. ...
Клеродендрум или клеродендрон - зависи какъв каталог четете. Цветовете, които се появяват през август и септември, излъчват приятен аромат, но големите листа миришат ужасно, когато ги смачкате. От...
Всички им се възхищават, но малцина ги отглеждат, защото магнолията се смята за „трудно" растение. Това не е съвсем вярно, но при засаждане наистина трябва да положите малко повече грижи. Април е...
Тагетесът е най-популярният източник на жълти и оранжеви багри в лехите. Лесно се отглежда от семена, вирее при всякакви условия, цъфти от юни до първите студове, цената на разсада е ниска. Мненията з...
Белопероне