Колерия е от красивото и голямо семейство Геснериеви. Произхожда от влажните тропически лесове на Колумбия. Родът включва около 10 вида, които живеят на рохкавата и богата почва под балдахина на джунглата.
Това са неголеми тревисти растения с люспести коренища. Стъблата са дълги около 60 см, не се разклоняват. Листата са сравнително едри, кадифени, тъмнозелени, понякога красиво нашарени, разположени плътно едно до друго. Цветовете са фунийки с обърнати назад венечни листенца, биват с червена, розова, жълто-оранжева или малинова багра. Често са покрити с очарователни “лунички”.
Колерията се отглежда лесно даже от не много опитни любители.
През лятото предпочита светло, но не припечно място, спокойно може да бъде настанена и на балкона. Полива се умерено с хладка престояла вода. Нужната й въздушна влажност се осигурява чрез поставянето на саксията в съд с влажен мъх или пясък, но не бива в никакъв случай да се пръска с вода, защото мъхестите листа губят от декоративността си, а може и за загният. Дори ако не й се създава допълнително овлажняване на въздуха, колерията прекрасно се адаптира към нормалния стаен въздух. Ако я подхраните няколко пъти по време на активния растеж – през пролетта и лятото, ще се отблагодари с обилен цъфтеж и богата листна маса.
През зимата колерията може да почине в по-хладно помещение -12-15 градуса, при добро осветление. Ако забележите, че листата завяхват, преместете я на по-топло. Полива се рядко, но почвата не трябва да пресъхва. Някои сортове не се нуждаят от различен режим на отглеждате през зимата и цъфтят нормално през цялата година.
Размножаването е лесно – случайно счупените стъбла се вкореняват без проблеми през всички сезони, а при пролетното пресаждане коренищата лесто се разделят. Младите растения зацъфтяват още през същия сезон. Почвата, в която колерията ще расте добре, трябва да е лека и хранителна, предимно листовка, смесена с чимовка и пясък.,
Рядко се напада от вредители, при сух въздух може да пострада от акари или листни въшки.
Тайните на успеха
Вода: Умерено поливане без задържане на вода в подложката.
Светлина: Обича светлината, но не бива да се пече на слънце.
Влажност на въздуха: Предпочита влажен въздух, но се приспособява и към по-сухия.
Подхранване: Ако се пресажда всяка пролет, не е нужно.
Това праисторическо дърво, познато само от фосили, е било открито на територията на китайски храм през 1941 г. За първи път се появява в британските градини през 1948 г., а първите засадени екземпляри...
Мазусът е почвопокривно растение, което не се среща често в справочниците по градинарство, но винаги може да го намерите в големите градински центрове. Стелещите се стъбла се разпростират бързо. Мазус...
По изящество на формите и по ажурност на листата папратите имат малко съперници. Много тропически видове отдавна са превзели сърцата и жилищата на хората и са станали неотменна част от растителната ук...
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Каламинта