Колерия е от красивото и голямо семейство Геснериеви. Произхожда от влажните тропически лесове на Колумбия. Родът включва около 10 вида, които живеят на рохкавата и богата почва под балдахина на джунглата.
Това са неголеми тревисти растения с люспести коренища. Стъблата са дълги около 60 см, не се разклоняват. Листата са сравнително едри, кадифени, тъмнозелени, понякога красиво нашарени, разположени плътно едно до друго. Цветовете са фунийки с обърнати назад венечни листенца, биват с червена, розова, жълто-оранжева или малинова багра. Често са покрити с очарователни “лунички”.
Колерията се отглежда лесно даже от не много опитни любители.
През лятото предпочита светло, но не припечно място, спокойно може да бъде настанена и на балкона. Полива се умерено с хладка престояла вода. Нужната й въздушна влажност се осигурява чрез поставянето на саксията в съд с влажен мъх или пясък, но не бива в никакъв случай да се пръска с вода, защото мъхестите листа губят от декоративността си, а може и за загният. Дори ако не й се създава допълнително овлажняване на въздуха, колерията прекрасно се адаптира към нормалния стаен въздух. Ако я подхраните няколко пъти по време на активния растеж – през пролетта и лятото, ще се отблагодари с обилен цъфтеж и богата листна маса.
През зимата колерията може да почине в по-хладно помещение -12-15 градуса, при добро осветление. Ако забележите, че листата завяхват, преместете я на по-топло. Полива се рядко, но почвата не трябва да пресъхва. Някои сортове не се нуждаят от различен режим на отглеждате през зимата и цъфтят нормално през цялата година.
Размножаването е лесно – случайно счупените стъбла се вкореняват без проблеми през всички сезони, а при пролетното пресаждане коренищата лесто се разделят. Младите растения зацъфтяват още през същия сезон. Почвата, в която колерията ще расте добре, трябва да е лека и хранителна, предимно листовка, смесена с чимовка и пясък.,
Рядко се напада от вредители, при сух въздух може да пострада от акари или листни въшки.
Тайните на успеха
Вода: Умерено поливане без задържане на вода в подложката.
Светлина: Обича светлината, но не бива да се пече на слънце.
Влажност на въздуха: Предпочита влажен въздух, но се приспособява и към по-сухия.
Подхранване: Ако се пресажда всяка пролет, не е нужно.
Вечнозелени храсти, които достигат различни размери. Най-популярни са Н. Autumn Glory и Н. brachysiphon - компактни, с лъскави овални листа и класове от дребни сини или бели цветове. Издръжливи са, но...
Възрастният кедър изглежда наистина величествен. Масивният му ствол подпира наредените пласт над пласт клони до 24 м височина. Повечето от сортовете, които се предлагат в градинските центрове, не са п...
През лятото соланумът цъфти с дребни цветове, а през есента се появяват зелени плодчета, които променят баграта си с приближаването на зимата. Оранжевите или червени плодчета сред тъмнозелените листа ...
Яркожълтите маргаритоподобни цветове се отварят през юни, но повечето градинари, които отглеждат този нисък и разпростиращ се храст, смятат за най-голямо негово качество характерните му листа. Те са к...
Зюмбюл (хиацинтус)