Колерия е от красивото и голямо семейство Геснериеви. Произхожда от влажните тропически лесове на Колумбия. Родът включва около 10 вида, които живеят на рохкавата и богата почва под балдахина на джунглата.
Това са неголеми тревисти растения с люспести коренища. Стъблата са дълги около 60 см, не се разклоняват. Листата са сравнително едри, кадифени, тъмнозелени, понякога красиво нашарени, разположени плътно едно до друго. Цветовете са фунийки с обърнати назад венечни листенца, биват с червена, розова, жълто-оранжева или малинова багра. Често са покрити с очарователни “лунички”.
Колерията се отглежда лесно даже от не много опитни любители.
През лятото предпочита светло, но не припечно място, спокойно може да бъде настанена и на балкона. Полива се умерено с хладка престояла вода. Нужната й въздушна влажност се осигурява чрез поставянето на саксията в съд с влажен мъх или пясък, но не бива в никакъв случай да се пръска с вода, защото мъхестите листа губят от декоративността си, а може и за загният. Дори ако не й се създава допълнително овлажняване на въздуха, колерията прекрасно се адаптира към нормалния стаен въздух. Ако я подхраните няколко пъти по време на активния растеж – през пролетта и лятото, ще се отблагодари с обилен цъфтеж и богата листна маса.
През зимата колерията може да почине в по-хладно помещение -12-15 градуса, при добро осветление. Ако забележите, че листата завяхват, преместете я на по-топло. Полива се рядко, но почвата не трябва да пресъхва. Някои сортове не се нуждаят от различен режим на отглеждате през зимата и цъфтят нормално през цялата година.
Размножаването е лесно – случайно счупените стъбла се вкореняват без проблеми през всички сезони, а при пролетното пресаждане коренищата лесто се разделят. Младите растения зацъфтяват още през същия сезон. Почвата, в която колерията ще расте добре, трябва да е лека и хранителна, предимно листовка, смесена с чимовка и пясък.,
Рядко се напада от вредители, при сух въздух може да пострада от акари или листни въшки.
Тайните на успеха
Вода: Умерено поливане без задържане на вода в подложката.
Светлина: Обича светлината, но не бива да се пече на слънце.
Влажност на въздуха: Предпочита влажен въздух, но се приспособява и към по-сухия.
Подхранване: Ако се пресажда всяка пролет, не е нужно.
Един от най-хубавите храсти с големи лъскави плодчета през зимата. На височина достига 60 см, разпростира се и образува голям храсталак. Малките лъскави листа са твърди и бодливи, а кремавобелите цвет...
В естествената си среда горските кактуси са прикрепени към дървета в горите и джунглите, затова не е странно, че се различават по форма и изисквания от покритите с бодли пустинни кактуси. Има едно изк...
Това е един от най-желаните летни плодове преди всичко поради чудесните му вкусови, а също и хранителни качества, както и заради лечебното му въздействие. Пъпешите се препоръчват при сърдечносъдови за...
В естествените си условия замиокулкасът расте в каменистите полупустини на Южна Африка наред със сукулентите. Самият той има подземен влагозапасяващ клубен, поради което в някои справочници го разглеж...
Матиола