Колерия е от красивото и голямо семейство Геснериеви. Произхожда от влажните тропически лесове на Колумбия. Родът включва около 10 вида, които живеят на рохкавата и богата почва под балдахина на джунглата.
Това са неголеми тревисти растения с люспести коренища. Стъблата са дълги около 60 см, не се разклоняват. Листата са сравнително едри, кадифени, тъмнозелени, понякога красиво нашарени, разположени плътно едно до друго. Цветовете са фунийки с обърнати назад венечни листенца, биват с червена, розова, жълто-оранжева или малинова багра. Често са покрити с очарователни “лунички”.
Колерията се отглежда лесно даже от не много опитни любители.
През лятото предпочита светло, но не припечно място, спокойно може да бъде настанена и на балкона. Полива се умерено с хладка престояла вода. Нужната й въздушна влажност се осигурява чрез поставянето на саксията в съд с влажен мъх или пясък, но не бива в никакъв случай да се пръска с вода, защото мъхестите листа губят от декоративността си, а може и за загният. Дори ако не й се създава допълнително овлажняване на въздуха, колерията прекрасно се адаптира към нормалния стаен въздух. Ако я подхраните няколко пъти по време на активния растеж – през пролетта и лятото, ще се отблагодари с обилен цъфтеж и богата листна маса.
През зимата колерията може да почине в по-хладно помещение -12-15 градуса, при добро осветление. Ако забележите, че листата завяхват, преместете я на по-топло. Полива се рядко, но почвата не трябва да пресъхва. Някои сортове не се нуждаят от различен режим на отглеждате през зимата и цъфтят нормално през цялата година.
Размножаването е лесно – случайно счупените стъбла се вкореняват без проблеми през всички сезони, а при пролетното пресаждане коренищата лесто се разделят. Младите растения зацъфтяват още през същия сезон. Почвата, в която колерията ще расте добре, трябва да е лека и хранителна, предимно листовка, смесена с чимовка и пясък.,
Рядко се напада от вредители, при сух въздух може да пострада от акари или листни въшки.
Тайните на успеха
Вода: Умерено поливане без задържане на вода в подложката.
Светлина: Обича светлината, но не бива да се пече на слънце.
Влажност на въздуха: Предпочита влажен въздух, но се приспособява и към по-сухия.
Подхранване: Ако се пресажда всяка пролет, не е нужно.
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
Има няколко вида бръшлян – германски, шведски и т. н. тук става дума за “истинските” бръшляни, които са сортове на род Хедера. Те с право заслужават репутацията си на декоративни растения и от дълго в...
Брунерата расте като почвопокривно в сянката на облистени дървета; подходяща е и за ранен цъфтеж в предната част на бордюра, когато малко други растения са цъфнали. Заради големите разклонени китки от...
Храстовидно растение, подходящо за временен жив плет или за задната част на бордюра. Цъфти през лятото. Сега в каталозите доминират гъстостъблени сортове, високи 60 см. Сортове: Л. триместрис има мн...
Нидулариум