Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъла, докато не се случи чудото – измежду листата внезапно се появява цвят. И това става така неочаквано, че стопаните се възхищават не толкова на наистина прекрасния цвят, колкото на бързината, с която се е появил.
Към рода Зефирантес се отнасят около 40 вида луковични растения, произхождащи от тропичните области на Централна и Южна Америка и Карибите. Името си са получили от гръцката митология – Зефир там е западният вятър, а той именно в родината на тези цветя носи обилните топли дъждове, които ги събуждат за цъфтеж. Това са дребни многогодишни цветя с дълги линейни листа, които увисват от саксията, придавайки й вид на покрита с шапчица. Цветовете са единични, на дълги цветоноси, издържат 4-5 дни, а на тяхно място се появяват нови.
У нас обикновено се отглеждат 3 вида: зефирантес грандифлора с розови цветове с диаметър 7-8 см, върху които изпъкват яркооранжевите тичинки, белоснежен зефирантес – с подобни на млад лук листа и бели цветове с розов оттенък от външната страна и златист зефирантес –с ярки жълти цветове.
Зефирантесите са много непретенциозни растения. Растат прекрасно в рохкава почва, съставена от равни части добре прегорял оборски тор, градинска пръст и добре промит речен пясък. Засаждат се така, че пръстта да ги покрива изцяло, от нея да се подава само луковичната шийка, по 6-7 луковички заедно, защото цъфтят най-добре, когато растат в семейства нагъсто. Тези цветя обожават силното слънце, затова през лятото е добре да се изнесат на припек. Нямат ясно изразен период на покой, но все пак, ако през зимата листата започнат да увяхват, намалете силно поливането и оставете растенията при по-ниска температура – 10-16 градуса. През време на цъфтежа изискват обилно поливане, а през зимата получават съвсем малко и рядко вода. Размножават се с дъщерни луковички, които се образуват в изобилие всяко лято.
Тайните на успеха
Температура: В периода на вегетация висока, през зимата може да се понижи до 10-16 градуса.
Светлина: Много силно слънчево огряване.
Вода: Обилно поливане през лятото, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: По време на цъфтежа висока, през останалото време нормална.
Подхранване: Не е нужно.
К. мороуи вариегата е много жилаво растение. Листата му са по-тесни от тези на хлорофитума и се гледа лесно, но почти никъде не се продава. От голямото семейство на остриците само един или два вида ...
Лесно ще познаете това интересно алпийско растение, особено ако го видите цъфнало, но трудно ще го намерите. Въпреки че не е капризно, си остава растение за специализирани колекции, а не за обикновени...
На пръв поглед необикновеното стайно дърво прилича на фикус – лъскави елипсовидни кожести листа, изправени стъбла. Но по форма това растение е доста различно. Стъблата се разклоняват лесно, а листата ...
Тази южноафриканска „маргаритка" е едно от най-добрите почвопокривни растения, но на сянка цветовете няма дори да се отворят. Расте при сухи условия, на които не издържа нито едно друго растение ...
Мина