Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъла, докато не се случи чудото – измежду листата внезапно се появява цвят. И това става така неочаквано, че стопаните се възхищават не толкова на наистина прекрасния цвят, колкото на бързината, с която се е появил.
Към рода Зефирантес се отнасят около 40 вида луковични растения, произхождащи от тропичните области на Централна и Южна Америка и Карибите. Името си са получили от гръцката митология – Зефир там е западният вятър, а той именно в родината на тези цветя носи обилните топли дъждове, които ги събуждат за цъфтеж. Това са дребни многогодишни цветя с дълги линейни листа, които увисват от саксията, придавайки й вид на покрита с шапчица. Цветовете са единични, на дълги цветоноси, издържат 4-5 дни, а на тяхно място се появяват нови.
У нас обикновено се отглеждат 3 вида: зефирантес грандифлора с розови цветове с диаметър 7-8 см, върху които изпъкват яркооранжевите тичинки, белоснежен зефирантес – с подобни на млад лук листа и бели цветове с розов оттенък от външната страна и златист зефирантес –с ярки жълти цветове.
Зефирантесите са много непретенциозни растения. Растат прекрасно в рохкава почва, съставена от равни части добре прегорял оборски тор, градинска пръст и добре промит речен пясък. Засаждат се така, че пръстта да ги покрива изцяло, от нея да се подава само луковичната шийка, по 6-7 луковички заедно, защото цъфтят най-добре, когато растат в семейства нагъсто. Тези цветя обожават силното слънце, затова през лятото е добре да се изнесат на припек. Нямат ясно изразен период на покой, но все пак, ако през зимата листата започнат да увяхват, намалете силно поливането и оставете растенията при по-ниска температура – 10-16 градуса. През време на цъфтежа изискват обилно поливане, а през зимата получават съвсем малко и рядко вода. Размножават се с дъщерни луковички, които се образуват в изобилие всяко лято.
Тайните на успеха
Температура: В периода на вегетация висока, през зимата може да се понижи до 10-16 градуса.
Светлина: Много силно слънчево огряване.
Вода: Обилно поливане през лятото, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: По време на цъфтежа висока, през останалото време нормална.
Подхранване: Не е нужно.
Лесно за отглеждане почвопокривно растение. Дребните цветове на къси стъбла се появяват в края на пролетта или началото на лятото. Обикновено са в синя багра, но има бели и розови сортове. Отглежда се...
Необикновено дълготрайно растение - ще го откриете в някои каталози, но не и в градинския център. Деликатно, подходящо само за области с умерен климат, но има два вида, които са сравнително издръжливи...
Подходящо растение за засаждане под дървета - листата са насечени, а по дъговидно извитите стъбла висят цветове с формата на медальон. Изберете място на завет, тъй като ранните листа и цветове може да...
Хипоциртата произхожда от тропическите лесове на Коста Рика и Бразилия. Расте по клоните на дърветата, откъдето дългите й до 30-40 см гъвкави стъбла, плътно покрити с тъмнозелени листа, се спускат кат...
Пулсатила (котенце)