Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъла, докато не се случи чудото – измежду листата внезапно се появява цвят. И това става така неочаквано, че стопаните се възхищават не толкова на наистина прекрасния цвят, колкото на бързината, с която се е появил.
Към рода Зефирантес се отнасят около 40 вида луковични растения, произхождащи от тропичните области на Централна и Южна Америка и Карибите. Името си са получили от гръцката митология – Зефир там е западният вятър, а той именно в родината на тези цветя носи обилните топли дъждове, които ги събуждат за цъфтеж. Това са дребни многогодишни цветя с дълги линейни листа, които увисват от саксията, придавайки й вид на покрита с шапчица. Цветовете са единични, на дълги цветоноси, издържат 4-5 дни, а на тяхно място се появяват нови.
У нас обикновено се отглеждат 3 вида: зефирантес грандифлора с розови цветове с диаметър 7-8 см, върху които изпъкват яркооранжевите тичинки, белоснежен зефирантес – с подобни на млад лук листа и бели цветове с розов оттенък от външната страна и златист зефирантес –с ярки жълти цветове.
Зефирантесите са много непретенциозни растения. Растат прекрасно в рохкава почва, съставена от равни части добре прегорял оборски тор, градинска пръст и добре промит речен пясък. Засаждат се така, че пръстта да ги покрива изцяло, от нея да се подава само луковичната шийка, по 6-7 луковички заедно, защото цъфтят най-добре, когато растат в семейства нагъсто. Тези цветя обожават силното слънце, затова през лятото е добре да се изнесат на припек. Нямат ясно изразен период на покой, но все пак, ако през зимата листата започнат да увяхват, намалете силно поливането и оставете растенията при по-ниска температура – 10-16 градуса. През време на цъфтежа изискват обилно поливане, а през зимата получават съвсем малко и рядко вода. Размножават се с дъщерни луковички, които се образуват в изобилие всяко лято.
Тайните на успеха
Температура: В периода на вегетация висока, през зимата може да се понижи до 10-16 градуса.
Светлина: Много силно слънчево огряване.
Вода: Обилно поливане през лятото, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: По време на цъфтежа висока, през останалото време нормална.
Подхранване: Не е нужно.
Това растение стана доста известно у нас чрез пазара на вносни зеленчуци, но макар да има и опити за организирано производство, все още си остава любителска култура. Много е ценно. Младите му летораст...
Кобеята принадлежи към малката група растения, които се използват за създаването на бързорастяща, но временна жива преграда. През зимата може да оцелее в области с умерен климат, но обикновено растени...
Храстовидно растение, подходящо за временен жив плет или за задната част на бордюра. Цъфти през лятото. Сега в каталозите доминират гъстостъблени сортове, високи 60 см. Сортове: Л. триместрис има мн...
Род Еуфорбия включва около 2000 вида и има много сортове. Някои еуфорбии се отглеждат като стайни растения, но тук ще се спрем само на градинските видове. Почти всички са издръжливи многогодишни, подх...
Есенен минзухар (колхикум)