Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъла, докато не се случи чудото – измежду листата внезапно се появява цвят. И това става така неочаквано, че стопаните се възхищават не толкова на наистина прекрасния цвят, колкото на бързината, с която се е появил.
Към рода Зефирантес се отнасят около 40 вида луковични растения, произхождащи от тропичните области на Централна и Южна Америка и Карибите. Името си са получили от гръцката митология – Зефир там е западният вятър, а той именно в родината на тези цветя носи обилните топли дъждове, които ги събуждат за цъфтеж. Това са дребни многогодишни цветя с дълги линейни листа, които увисват от саксията, придавайки й вид на покрита с шапчица. Цветовете са единични, на дълги цветоноси, издържат 4-5 дни, а на тяхно място се появяват нови.
У нас обикновено се отглеждат 3 вида: зефирантес грандифлора с розови цветове с диаметър 7-8 см, върху които изпъкват яркооранжевите тичинки, белоснежен зефирантес – с подобни на млад лук листа и бели цветове с розов оттенък от външната страна и златист зефирантес –с ярки жълти цветове.
Зефирантесите са много непретенциозни растения. Растат прекрасно в рохкава почва, съставена от равни части добре прегорял оборски тор, градинска пръст и добре промит речен пясък. Засаждат се така, че пръстта да ги покрива изцяло, от нея да се подава само луковичната шийка, по 6-7 луковички заедно, защото цъфтят най-добре, когато растат в семейства нагъсто. Тези цветя обожават силното слънце, затова през лятото е добре да се изнесат на припек. Нямат ясно изразен период на покой, но все пак, ако през зимата листата започнат да увяхват, намалете силно поливането и оставете растенията при по-ниска температура – 10-16 градуса. През време на цъфтежа изискват обилно поливане, а през зимата получават съвсем малко и рядко вода. Размножават се с дъщерни луковички, които се образуват в изобилие всяко лято.
Тайните на успеха
Температура: В периода на вегетация висока, през зимата може да се понижи до 10-16 градуса.
Светлина: Много силно слънчево огряване.
Вода: Обилно поливане през лятото, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: По време на цъфтежа висока, през останалото време нормална.
Подхранване: Не е нужно.
През юни се появяват увиснали китки от ароматни бели цветове, но фалшивата акация се отглежда главно заради грациозната форма и ефектните листа. Расте почти навсякъде и от нея става чудесно единично д...
Стайно растение е Г. хедерацея вариегата (продава се и като Непета хедерацея). Отглеждайте като стелещо се растение или във висяща кошница. Стъблата трябва да се съкращават силно всяка зима. Глехома...
Това алпийско растение е роднина на арабиса и ибериса, но цветовете му са много по-малки. В началото на лятото гроздове от бели цветове покриват почти напълно листата. Хутчинзията се самозасява. Не е ...
Аренарията е растение за фон в алпинеума. Полегналите облистени стъбла покриват камъните или плочките, а от края на пролетта до началото на лятото на късите стъбла се появяват малки бели цветове. Всич...
Ехинацея