Дионеята, или венерина мухоловка, спада към растенията хищници. Тези растения по правило обитават бедни почви – торф или пясък, и компенсират недостига на хранителни вещества чрез способността си да улавят жива плячка и д се хранят с нея.
Родът Дионея има само един представител – Дионея мусципулата, по-известна като венерина мухоловка. Това е единственото растение, чийто лов на насекоми може да се наблюдава с невъоръжено око.
Венерината мухоловка е американка – в природата се среща в блатата на Северна и Южна Каролина. Растението представлява приземна розетка от листа с диаметър около 15 см. Всеки лист се състои от крилата дръжка и лист-капан. В зависимост от сезона, осветеността и наличието на насекоми размерите и функциите на листата забележимо се променят. През лятото, когато плячката е обилна, листната розетка е повдигната над почвата, дръжките са тесни и дълги, а пластината –капан е ярко оцветена – обикновено в тъмночервено, и достига максимални размери. През зимата, когато плячката е рядкост, розетката плътно приляга към почвата, дръжките стават къси и широки, а размерите на капана намаляват. Листът-капан представлява диск с максимални размери около 3 см, прегънат по централната жилка. По периметъра на този диск са разположени дълги, твърди и остри зъбци. По вътрешния му ръб, се намират нектарните жлези, които са примамката за насекомите. Средната част на листа е заета от храносмилателните жлези. На всяка половина от диска има по 3 добре забележими влакна, които всъщност са пусковият механизъм на капана. При двукратното им дразнене в течение на 2 до 20 секунди капанът хлопва и за плячката няма спасение. Мухоловката уверено различава насекомите от случайно попаднали нехранителни вещества – например пясък. Ако капанът е хлопнал напразно, листът се отваря до два дни, но ако вътре има плячка, той остава плътно затворен от 6 до 10 дни.
В домашни условия мухоловката расте върху груб влакнест торф. Тя изисква максимално огряване през цялата година, като през зимата реагира добре на доосветяване. През лятото се полива обилно, най-добре е саксията да се държи в съд с преварена или дъждовна вода. През зимата поливането е оскъдно, но не бива почвата да пресъхва. Най-лесно дионея се отглежда в неплътно покрит аквариум, за да се поддържа необходимата й висока въздушна влажност. Ако я гледаме на перваза заедно с останалите цветя, трябва често да я пулверизираме.
Тайните на успеха
Светлина: Изисква максимално огряване през цялата година.
Вода: Много обилно поливане през лятото и по-умерено през зимата.
Влажност на въздуха: Има големи изисквания, затова трябва да се отглежда в аквариум.
Пресаждане: Само когато розетките се сгъстят.
Подхранване: Не е необходимо.
Изправените класове, гъсто покрити с дребни мъхести цветове в бяло, розово или бледопурпурно, се появяват в края на лятото и началото на есента. Цветовете се отварят от върха надолу. Преди засаждане д...
Неринетата са твърде деликатни за гледане на открито. Н. сарниензис цъфти с бели, оранжеви или червени цветове на 45-сантиметрови стъбла. Само на един вид може да разчитате, че наесен ще ви зарадва с ...
Предпочитано през 19 век растение, което сега възвръща популярността си като цвете, отглеждано в контейнер. Отглежда се от резници всяка година като растение за лехи. Цъфти от юни до септември. Мар...
През 1888 г. става случайна кръстоска между кипарис Nootka и кипарис Monterey. Г-н Лейланд засява семената в имението си и така се ражда Купресоципарис лейландии. Растението сега е най-използваният ви...