Растения » Венерина мухоловка (дионея)

 Венерина мухоловка (дионея)
Dionaea

Дионеята, или венерина мухоловка, спада към растенията хищници. Тези растения по правило обитават бедни почви – торф или пясък, и компенсират недостига на хранителни вещества чрез способността си да улавят жива плячка и д се хранят с нея.
Родът Дионея има само един представител – Дионея мусципулата, по-известна като венерина мухоловка. Това е единственото растение, чийто лов на насекоми може да се наблюдава с невъоръжено око.
Венерината мухоловка е американка – в природата се среща в блатата на Северна и Южна Каролина. Растението представлява приземна розетка от листа с диаметър около 15 см. Всеки лист се състои от крилата дръжка и лист-капан. В зависимост от сезона, осветеността и наличието на насекоми размерите и функциите на листата забележимо се променят. През лятото, когато плячката е обилна, листната розетка е повдигната над почвата, дръжките са тесни и дълги, а пластината –капан е ярко оцветена – обикновено в тъмночервено, и достига максимални размери. През зимата, когато плячката е рядкост, розетката плътно приляга към почвата, дръжките стават къси и широки, а размерите на капана намаляват. Листът-капан представлява диск с максимални размери около 3 см, прегънат по централната жилка. По периметъра на този диск са разположени дълги, твърди и остри зъбци. По вътрешния му ръб, се намират нектарните жлези, които са примамката за насекомите. Средната част на листа е заета от храносмилателните жлези. На всяка половина от диска има по 3 добре забележими влакна, които всъщност са пусковият механизъм на капана. При двукратното им дразнене в течение на 2 до 20 секунди капанът хлопва и за плячката няма спасение. Мухоловката уверено различава насекомите от случайно попаднали нехранителни вещества – например пясък. Ако капанът е хлопнал напразно, листът се отваря до два дни, но ако вътре има плячка, той остава плътно затворен от 6 до 10 дни.
В домашни условия мухоловката расте върху груб влакнест торф. Тя изисква максимално огряване през цялата година, като през зимата реагира добре на доосветяване. През лятото се полива обилно, най-добре е саксията да се държи в съд с преварена или дъждовна вода. През зимата поливането е оскъдно, но не бива почвата да пресъхва. Най-лесно дионея се отглежда в неплътно покрит аквариум, за да се поддържа необходимата й висока въздушна влажност. Ако я гледаме на перваза заедно с останалите цветя, трябва често да я пулверизираме.

Тайните на успеха

Светлина: Изисква максимално огряване през цялата година.
Вода: Много обилно поливане през лятото и по-умерено през зимата.
Влажност на въздуха: Има големи изисквания, затова трябва да се отглежда в аквариум.
Пресаждане: Само когато розетките се сгъстят.
Подхранване: Не е необходимо.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Хидрангея

Хидрангеите са най-известни като пъстри храсти в храстовия бордюр, но има и прекрасни пълзящи видове, фино назъбените листа са лъскави и бързо растящи. Много жизнено растение, но започва да расте бавн...

Телима

Полувечнозелено почвопокривно растение с нарязани листа с ясно изразени жилки. За разлика от тиарелата, цветовете на телимата са бледозелени и камбанковидни. Растението е подходящо, ако търсите почвоп...

Блехнум (палмова папарат)

С годините се оформя стъбло – короната става с диаметър 90 см. Най-популярен е Б. гибум. В богата колекция може да откриете и Б. бразилиензе. Изисква висока температура и лека полусянка. Почвата трябв...

Куфея

Куфеята се чувства по-добре в остъклена градина, отколкото на открито, но напоследък се появиха няколко вида, които растат добре в открити лехи. Предлагат се като разсад или като вкоренени резници нап...

Начало