Растението е добре познато като плевел, но култивираните му братовчеди не са толкова известни. В каталозите ще ги намерите трудно, най-вероятно ще откриете само S. subulata Aurea, но и тя е с ограничена употреба в градината. Понякога се използва в морави за запълване на места, по които няма да расте друга трева, но най-често се разполага между плочи. През лятото цъфти с дребни бели цветчета.
Сортове: S. subulata Aurea - височина 1 см, разпростира се на 30 см, бели цветове през юни - юли. Линейните листенца (1 см) са жълтеникавозелени.
Място и почва: Алкална почва с добри дренажни свойства; вирее на полусянка.
Размножаване: Разделяйте туфите напролет.
С годините се оформя стъбло – короната става с диаметър 90 см. Най-популярен е Б. гибум. В богата колекция може да откриете и Б. бразилиензе. Изисква висока температура и лека полусянка. Почвата трябв...
Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes L) е много близък роднина на главестото зеле и като него е двегодишно растение. Първата година образува късо надебелено стъбло – стъблеплод, заради който се...
Мястото на растението е в остъклена градина, въпреки че може да го държите в голяма стая няколко години. Проблемът е, че цъфти от лятото до ранна есен и през това време трябва да е на открито. Класови...
Почвопокривно растение, подходящо за разполагане между храсти и за запълване на големи голи места в алпинеума. Не се среща често, но ефикасно „задушава" плевелите. Листата са тъмнозелени, а в сре...
Инкарвилея