Синчец (сцила)
^Scilla

Едно от най-известните пролетни растения. Стъблата са изправени, листата - лентовидни, а отклонените надолу цветове са камбанковидни или звездовидни, в синя или виолетова багра. Не всички сцили си приличат - има зимноцъфтящи джуджета, традиционен синчец за разполагане под дървета, под храсти или за натурализиране в тревиста площ, високи видове със звездовидни цветове в компактни съцветия, които се появяват в началото на лятото. Багрите, височината на растенията и сезонът на цъфтеж са различни. Синчецът може да е бял, розов, пурпурен или бледоморав. Повечето видове се отглеждат лесно и ако ги оставите в земята, се разпростират в големи туфи.
Сортове: Най-ранният и най-малък вид е С. тубергениана - височина 7,5 см, бледосини цветове (1,5 см) с тъмни ивици, цъфтеж през февруари - март. С. бифолия (тъмносини звездовидни цветове) е друго раноцъфтящо джудже, но най-известният пролетен вид е С. сибирика - височина 15 см, сини чашевидни цветове (1 см), разположени в рехави гроздове, цъфтеж през март - април. Известни сортове са Alba (бял) и Spring Beauty (тъмносин). Най-добре познатият синчец (наричан още див зюмбюл) има много латински имена - С. нонскрипта, С. нутанс, Хиацинтоидес нонскрипта и Ендимион нонскриптус. Висок е 25 см; сини камбанковидни цветове (дължина 1 см) през април - май. Засадете луковиците на дълбочина 5 см през август - септември. Тогава цъфти и гигантският синчец, наричан още испански - С. кампанулата, или Хиацинтоидес хиспаника. Височина 30-45 см, сини, розови и бели сортове. Последна цъфти С. перувиана (кубински крем) - височина 30 см, сини цветове в овални гроздове, цъфтеж през май - юни.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства; слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете претрупаните туфи през август - септември; пресадете веднага.