Херпесите – причинители и лечение

Херпесите са познати на хората още от древността - възприемали са ги като нещо обикновено, свързано с начина на живот (“стрескавици” при уплах!) Естествено, тогава не е имало научни доказателства за причинителите им. Вече се знае, че херпесите се причиняват от вируси. Вирусолозите са доказали тяхното наличие, идентифицирали са вида им. Те са десетки и всеки тип вирус причинява различни херпеси. Става въпрос за вирусна инфекция с единствен обективен симптом - херпес и изразени в различна степен промени в организма.

Описание

Херпесът (мехурче) е една от типичните обривни единици на кожата (или лигавицата). В своето развитие има стадийност: започва с неопределено чувство в даден участък на парене, мравучкане, болка. Кожата е по-плътна, леко зачервена и надигната в ограничен участък (от няколко милиметра - до сантиметър). Следва появата на мехурче (понякога повече на брой, които се сливат), изпълнено с бистра течност. Най-често се оформя болка на мястото и сърбеж. След разкъсване на мехурчето се образува раничка, коричка и ако има допълнителна инфекция - промяна на секрета в гноен. Оздравяването е бавно - когато херпесът е повърхностен, на мястото му се задържа повишена чувствителност и промяна в цвета. При инфекция и бавно зарастване могат да останат и трайни белези.
При всички херпеси общото е: вирусна зараза, проникване на вируса в организма, активиране на защитата (специалните Т-клетки, убийци на вирусите, се стремят да ги унищожат). Но ако имунната система не успее да се справи, проникналите вируси се настаняват в определени клетки на кожата. Те се размножават и разрушават нормалните клетки “хазяи”. Отделените токсини при този процес причиняват локалните промени по кожата (лигавицата). Явява се херпесът и общите прояви от организма. В следващ етап вирусът се настанява в нервните клетки - това е временната неактивна фаза. Новото активиране на вируса става при определено въздействие (физична и психична преумора, простуда, дефектно хранене, остри стресове, контакт с други вирусни инфекции, намалена имунна защита при дълго боледуване и др.).
Типична обща характеристика на херпесите е и тяхната избирателност на мястото. Част от тях си “избират” естествените отвори в тялото: границите между кожа и лигавица; по хода на периферните нерви. В развитието им има цикличност и много важно - склонност към рецидиви (повтаряне).

Видове

Най-често срещаният херпес е обикновеният херпес симплекс (причиняващ вирус - симплекс). Територията му е лицето - около естествените отвори: устните (най-често), отворите на носа, по-рядко по клепачите на очите. Често има подсказващи симптоми - чувство на втрисания, особена чувствителност на мястото, където ще се появи херпесът. Важно е да не се пропусне този момент, за да скъсите отделните фази на развитие на херпеса. Това става с прости средства: избягвайте мокренето на мястото, не му нанасяйте травми, не разкъсвайте мехура. При ранната поява на мехурчето можете да намажете мястото с цинкова маз или просто паста за зъби (добре е да съдържа и пчелно млечице!). За да не “разнесете” заразата и в други територии, спазвайте строга лична хигиена (мийте ръцете след всяко третиране на мястото на херпеса, отделни кърпи за лице и прибори за хранене и т.н).

Разновидност на обикновения херпес (от същата група) е херпес гениталис. Той се появява в областта на външните гениталии. Засяга предимно жените, но мъжете имат важно съучастие - вирусоносителство (когато мъжът е заразен от партньорката си и не се развива при него картината на заболяването). При тези обстоятелства вирусът остава в неактивна фаза в долните пикочни пътища (уретер, пикочен мехур, може и в простатата) и да причини ново избухване на заболяването у жената!
Този херпес протича по-тежко: с втрисане, повишена температура, общо неспокойство. Поради по-чувствителната зона на засягане самите херпеси имат по-изразени симптоми: силен сърбеж, болка, увеличена секреция. При чести рецидиви и недостатъчно лечение могат да настъпят и възпаления на детеродните органи със сериозни последици (една от причините за стерилитет).

През последните десетилетия зачести още една вирусна инфекция – херпес зостер. По мнение на специалистите дори се оформят малки епидемии през определен период. Вирусът на херпес зостер е с подчертан невротропен афинитет: херпесът се появява по хода на определени периферни нерви - междуребрени (най-често), седалищен и лицев нерв, по-рядко в други области. Скритият период до появата на обрива е по-дълъг (десетина дни), но има някои симптоми, които могат да заблудят: общо неспокойство, втрисане, температура, свръхчувствителност и болка по кожата в съответната зона. Така е при най-честата локализация на херпеса - междуребрената форма. Ако болката е вляво - подозира се дори сърдечна болка (стенокардия). Самият херпес има по-различна характеристика: появяват се множество херпеси, нанизани като броеница; между ребрата по хода на някои клонове на седалищния нерв, лицето, по-рядко около очите. Като редки, но сериозни усложнения на херпеса са: засягане на менингите (менингит) и очите (увреждане на зрението, дори до слепота). Болката и сърбежът при херпес зостер са много изразени - до непоносимост! Дори след изчезване на самия херпес могат да останат! Вирусът на херпес зостер е изключително издръжлив при лоши условия и се унищожава много трудно.


Принципно за лечението:

• Строга лична хигиена и временни ограничения на контакти с партньорите, особено при генитален херпес.
• Консултация със съответните специалисти: дерматолог, вирусолог, имунолог; извършване на необходимите изследвания.
• Укрепване на имунната система - периодични курсове с имономодуланти.
• Локално третиране на херпесите с локални средства, успокояващи симптомите, които са предписани от дерматолог.
• Най-ефикасните медикаменти за вътрешно лечение са с изразено антивирусно действие - общо и на клетъчно ниво - това е група медикаменти, наричани нуклеозиди.
• Прилагат се и високи дози витамини (при херпес зостер специално витамин В12 в ампули).
• През последните години се появиха и успешни биопродукти при лечение на херпесите (такъв е китайският продукт Кордепеж (кордицепс).