Още рецепти » Прасковата дава плод още на втората година

 Прасковата дава плод още на втората година

Една от особеностите на повечето овощни видове е, че в началото се правят разходи за отглеждането им, без да се получават плодове. Продължителността на безплодния период е различна за отделните видове и сортове и зависи от подложката, върху която са присадени. В това отношение прасковата е една от най-скорозрелите овошки. Понякога тя залага плодни пъпки още в разсадника, а след засаждане в градината още през втората година ражда първите плодове. Ако правилно сте избрали мястото и добре се грижите за дървото, още след третата година то ще започне редовно да плододава.
Характерно за дървото е, че ражда всяка година, стига, разбира се, да не измръзне през зимата. Така в продължение на 12-15 г. ще имате чудесни плодове за прясна консумация, за компоти, сокове и конфитюри. Плодовете съдържат до 13 % захари, 1 % киселини, витамини, минерални соли на калий, калций, магнезий, фосфор и други елементи.

Обича да й е топло

За да са редовни, високи и качествени добивите повече години, трябва да се познават изискванията на овошката към климатичните и почвените условия. Така ще се избере и най-подходящото място за засаждане. Прасковата е едно от най-топлолюбивите овощни растения. През зимата плодните й пъпки, а понякога и клоните, измръзват при температури под минус 20 - минус 22 градуса. Цъфтежът настъпва сравнително рано и пролетните мразове също са често явление. Завръзите обаче имат по-добра студоустойчивост от другите овошки.
Топлината е ограничаващ фактор за разпространението на този овощен вид и поради това не бива да се засажда при надморска височина над 400-500 м и особено на открити със студени въздушни течения места. Това е една от най-светлолюбивите овошки, затова добре огледайте мястото, обърнете внимание на разстоянията на засаждане. Много са важни и резитбите за формиране на короната и за плододаване. Растението е сравнително по-сухоустойчиво. При нашите условия обаче без напояване не могат да се получат качествени плодове. Особено важно е да се полее 20-25 дни преди брането.

Изберете й леки и пропускливи почви

Прасковата се развива най-добре върху по-леки, пропускливи и дълбоки почви. Когато е присадена върху праскова, не понася варовити почви. Присадена на бадем, може да се засажда и на по-варовити почви, а върху джанка - и на по-тежки. Не понася затревяване и почвата трябва да се поддържа през цялата година в рохкаво състояние, през есента се обръща по-дълбоко, а през пролетта и лятото се обработва по-плитко.
Ако искате да си направите цяла прасковена градина, засаждайте дръвчетата на разстояние 3-5 м в реда, които да са на 5-6 м един от друг. Тези разстояния са в зависимост от условията на мястото, растежната сила на сорта, начина на формирането на короната и резитбата през плододаващия период.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Пълнени домати

Домати, пълнени с кайма Прoдукти: 1 кг здрави средно големи домати, 500 г телешка кайма, 2-3 глави лук, 4-5 с.л. олио, 1 к.ч. ориз, 1 ч.л. червен пипер, магданоз, черен пипер, сол. Нaчин на при...

Как се прави кебап

Пиян кебап Прoдукти: 600 г свински бут без кост, 2 глави лук, 2 с. л. доматено пюре, 1 с. л. брашно, 2 моркова, 200 г бяло грозде, 200 черно грозде, 200 мл червено вино, филийки бял хляб без кора...

Супи с топчета

Супа топчета по селски Прoдукти: 300 г кайма /смес/, 1 главичка лук, 1 к.ч. ориз, 100 г краве масло, 1 с.л. брашно, 1-2 яйца, 1 к.ч. кисело мляко, магданоз, черен пипер сол. Нaчин на приготвяне...

Как да си направим перфектна морава

Наричат тревата коса на земята и едва ли има по-силно и по-вярно определение от това. Нейните владения в природата тръгват от морския бряг и от леговищата на реките и се извисяват до пустия свят на ск...

Начало