Още рецепти » От какво зависи изборът на овошки

 От какво зависи изборът на овошки

Повечето овощни видове се отглеждат на едно място в продължение на десетки години, а орехът и кестенът - 200 - 300 години. За да се развиват добре, да бъдат по-дълголетни и да дават достатъчно и качествени плодове, те трябва да се засаждат при почвени и климатични условия съответстващи на техните изисквания. Грешките, допуснати в това отношение се проявяват доста късно и са непоправими.
Почвата е основният фактор, от който зависи растежът, родовитостта и дълголетието. От нея растенията черпят жизнено необходимите вода, хранителни вещества и кислород. Колкото по-богата и пропусклива е почвата и колкото почвеният разтвор е с по-подходяща химическа реакция, толкова по-добре се развиват корените, а от там и цялото растение. Повечето от тези фактори са свързани с механичния състав, мощността и пропускливостта на почвения хоризонт, а също така и с агротехническите мероприятия за нейното поддържане.

Почвата да е дълбока

Основната маса от кореновата система на овощните растения се развива на дълбочина 60-80 см, а отделни корени проникват и до 2-3 м - в някои случаи и до 6-8 м. Само ягодоплодните и някои храстовидни видове като лешник, дрян и арония развиват по-плитка коренова система и могат да се засаждат и на по-плитки почви. От това следва, че за овощни градини трябва да се избират почви с пропускливост най-малко на дълбочина 1-1,5 м. При лоша пропускливост, която най-често се дължи на плитко разположен пласт от плътна глина или непрекъсната скала, корените не могат да проникнат на дълбочина, коренообитаемия слой се преовлажнява и се получава задушаване (асфикция ) и загиване на корените. Същото явление се получава и при високо ниво на подпочвената вода. Не бива да се засаждат овощни растения на места, където подпочвените води се повишават, макар и за няколко месеца, по-високо от 0,8 до 1 м. Това лесно може предварително да се установи като се постави по-широка тръба на дълбочина 1-1,5 м през цялата година се наблюдава нивото на подпочвената вода.
Механичният състав на почвата също оказва влияние на растенията. При по-леки почви аерацията и топлинния режим са по-благоприятни, но трябва да се има предвид, че те имат по-лошо влагозадържане. Във връзка с това в полупланинските и планинските райони, където валежите са повече и изпарението е по-слабо, за овощни градини са по-подходящи леките и пропускливи почви. В останалите райони глинестите и по-влагоемки почви са за предпочитане. Изборът на видовете и подложките също трябва да бъдат съобразени с механичния състав на почвата. Ябълката, дюлята и джанковата подложка, която се използва при сливата, кайсията и прасковата, понасят сравнително по-добре по-тежките и преовлажнени почви. Кайсията върху кайсиева подложка, прасковата върху прасковена подложка, черешата и донякъде крушата изискват по-леки и пропускливи почви.

За предпочитане е неутралната реакция

Овощните растения се развиват най-добре на по-богати и запасени с хранителни вещества почви. Успешно могат да се отглеждат и на по-бедни почви, но при условие, че редовно и обилно се торят. Повечето овощни видове се развиват най-добре на неутрални до слабо кисели почви. Бадемът, кайсията върху кайсиева подложка, смокинята и черешата и вишната, присадени върху махалебка се развиват добре и при слабо варовити почви. Особено чувствителни към тях са прасковата, присадена върху праскова и дюлевата подложка при крушата, които при варовити почви получават хлороза и растенията загиват преждевременно. Неподходящи за овощни градини са както много сухите, така и силно преовлажнени почви.

Не всички издържат на студ

От климатичните фактори решаващо значение при избора на място за овощна градина на първо място е температурата. Там където зимните температури падат под минус 20-24°С не бива да се засаждат праскови, кайсии, бадеми, малини и къпини. Смокинята, райската ябълка, нарът и ягодата измръзват под минус 15°С, но снегът предпазва ягодата от измръзване. До минус 23-32°С издържат ябълката, сливата, вишната и касисът, а останалите видове - до минус 25-28°С.
В районите, където се появяват повратните пролетни студове, много чести са измръзванията при прасковата, кайсията, бадема, афъзките и черешата. Особено често това се наблюдава при терените с южно изложение.
Там където няма възможност за поливане, трябва да се засаждат по-сухоустойчиви видове като бадем, кайсия, вишна, слива, череша и орех, а също така и ябълка и круша, присадени на семенна подложка.

Автор: проф. Цоло Михайлов

Представяме Ви:

Злоядото дете

Детето вижда в чинията парче морков и се мръщи, като че ли са му предложили горчиво лекарство. Отказва да яде. Нито дългите уговорки, нито разказите за това колко е полезен този зеленчук не действат...

Как да се грижим за кактусите

При отглеждането на бодливите растения често се допускат грешки, които водят до тяхната гибел. Любителите на кактуси, които тепърва започват да създават колекцията си, се радват на бързия растеж ...

Отглеждане и размножаване на пеперомията

Едно от предпочитаните растения за украса на интериора е пеперомията. Това тя дължи преди всичко на интересния рисунък и впечатляващите багри на листата. Цветовете, макар и забележими, нямат особено з...

Долихос украсява стени и огради

Долихосът (Dolichos) е много интересно растение от сем. Бобови, което произхожда от Източна Индия. Внимание заслужава видът D. lablab. Стъблото му е виещо се, много прилича на боба, но е доста по-дебе...

Начало