Ботаническата градина в Мадрид

При управлението на крал Филип II в средата на XVI век била създадена първата ботаническа градина близо до двореца в Аранхуес. Втората е била създадена в Мадрид, разположена на три тераси на брега на река Мансанареса. Бели и черни тополи, индийски кестени, източни платани, кедри, йерусалимски и канадски ели се докарвали специално за тази градина и прекрасно се развивали. Кралската ботаническа градина станала научно учреждение, организиращо експедиции в различни райони на планетата, най-вече в Новия свят. Странно се съчетава образът на мрачната Испания от епохата на инквизицията, кървавата Испания, завладяла Америка в търсене на злато, с научните изследвания на американската флора и въобще със строителството на просторни и светли паркове.

Кралската ботаническа градина на Испания (Real Jardin Botanico)

Тя е изключително стара, според нашите стандарти просто антикварна. Градината е била учредена през 1755 година по заповед на крал Фернандо VI. Активни действия по организацията и устройването започнали при управлението на Карлос III. Не е важно кой бил Карлос III, важното е, че своя облик градината дължи на великите архитекти Франческо Сабатини и Хуан де Вилануева.
Градината се намира лесно. Достатъчно е да изясните мястото на Музея Прадо, където задължително отива всеки турист, оказал се за първи път в Мадрид. Буквално на две крачки от музея ще се натъкнете на Кралската ботаническа градина. Тя е била замислена като място, в което ще бъдат изложени на всеобщо внимание екзотични растения, доставени от целия свят от доблестните и непобедими испански флотилии. Разбира се, това не е била единствената задача на градината. Тукашните градинари освен всичко друго изпълнявали и научноизследователска работа, класифицирали нови видове. Специално за попълване на колекцията им от растения се организирали научни експедиции към далечни краища. Известно е, че много южноамерикански растения, които били превозвани през Атлантическия океан, дебютират именно в Кралската ботаническа градина в Мадрид. Чисто научните интереси на ботаниците били изящно допълнени от работата на ландшафтните дизайнери, както ги наричаме днес, и през 1942 година Кралската ботаническа градина е обявена за „Градина на изкуството". Днес Кралската ботаническа градина е разделена на 3 зони: павилионът Villanueva, оранжерията Graells и още една - така наречената изложбена оранжерия, построена през 1993 г. и съоръжена по последна дума на техниката. Тази оранжерия е гордостта на Кралската ботаническа градина. При нея едновременно на различни зони се поддържат 3 климатични режима: тропически, пустинен и субтропически. В градината също е разположен научноизследователски център. В него освен технически постижения се съхраняват и хербарии, които съдържат повече от милион диворастящи растения от различни континенти. В една от оранжериите е разположена възхитителна колекция от кактуси, от най-малките до най-големите.

СТРУКТУРА НА ГРАДИНАТА

Теренът е с геометрични форми, терасиран, като по този начин се компенсира естественият наклон на почвения слой. Разделена е на 3 главни тераси, съединени помежду си с архитектурни стълбища и още една „горна" тераса, която се издига над останалите. Двете по-ниски тераси са изпълнени в стил неокласицизъм. Устроени са около оригинални фонтани и скулптурни групи, реставрирани през 1979 година.
Различните видове са подредени и групирани в лехи. Много от тях са разграничени с малки прегради от различни видове жив плет. По протежение на канала „Прадо", който в миналото е бил свободно течащ поток, градината е обгърната от старинни крепостни стени с впечатляваща Кралска порта.
Паралелно на канала "Прадо" се простират 5 основни алеи - Minuart, Quer, Gomez Ortega, Lagaska и Mutis. От южния им край върви алея Clemente, която води до беседка с лозници и до оранжериите. Отляво се намира алеята Los Olivos и научноизследователската сграда.

TERRAZA DE LOS CUADROS -ТЕРАСА НА КВАДРАТИТЕ

Това е най-ниската тераса, достигаща до източната порта Murillo (построена от Хуан де Вилануева, била отворена за публични посещения през 1789 г.). Шестнадесет лехи са подредени в две редици. Те съдържат колекции от декоративни цветя, розова градина, зеленчукова градина, овощни дръвчета и лековити ароматни билки. Каменната градина е в края на централната алея.
1. Вход - Декоративни растения
2. Градина на розите
3. Кралска порта
4. Зеленчукова градина, овощни дървета и ароматни растения
5. Алея на статуите

TERRAZA DE LAS ESCUELAS BOTANICAS -ТЕРАСА НА БОТАНИЧЕСКИТЕ ШКОЛИ

По време на реставрацията през 1979 година лехите около фонтаните на средната тераса са подредени във филогенезен ред. На първо място е лехата с иглолистни растения, които не могат да бъдат премествани. Идва ред на зеленчуковото царство. И така от най-примитивните до най-съвременните растения.
6-11 зони

TERRAZA DEL PLANO DE LA FLOR -ТЕРАСА НА ЦВЕТЯТА

Тази тераса е променена през 1858 година, изпълнена с криволичещи пътеки напълно в стила на XIX век. Сега тя е изобилстваща романтична градина, отделена с ниска гранитна стена с железни орнаменти, която датира от 1786. До тази ограда има плантации от глицинии, рози, мирта, лаврови дръвчета, тисови насаждения, храсти. Тук се намират беседката с лозниците, оранжериите и павилионът Villanueva.
12. Езерото Linneo
13. Площад на кестените
14. Гора на зелените лимони
15. Лозови насаждения
16. Оранжерия
17. Рисувана палмова къща
18. Сукуленти
19. Павилион Villanueva
20. Кленова горичка


TERRAZA DE LOS LAURELES - ЛАВРОВА ТЕРАСА

Връзката с Piano de la Flor е алеята на маслините. Лавровата тераса е модерно пространство за изложби, отскоро конструирано върху формално познатия в миналото „склон на Ал-фонсо XII". На тази тераса се намират заседателната зала и ботаническата Аула.
21. Алея на маслините
22. Тераса на лавровите дръвчета