Още рецепти » Очарованието на малките холандски дворове

 Очарованието на малките холандски дворове

Страната на лалетата, мястото, от което се внасят повечето цветя и градински аксесоари у нас, Холандия е мечтана дестинация за всеки любител-градинар и задължителна за професионалиста. Любовта към цветята и вкусът към изящното правят холандските градини неповторими. И макар че техният стил да не е така подробно изучен както стила на далекоизточните, той има качеството да очарова и да печели последователи по цял свят.

Миниатюрно и стилно

На място, където земята е твърде голяма ценност и почти никой не разполага с достатъчно от нея, градините са по правило миниатюрни. Нито сантиметър от тях обаче не е пропилян – те са уютни и преливащи от цветове. Те са живото отражение на характерните за тази страна освободено съзнание и любов към експериментите, съчетани с липса на големи простори, поне териториални, за развихрянето им. Тук си дават среща френската изтънченост и топлотата на кънтри стила.
Всъщност градините в Холандия са навсякъде – не само в частните дворове и обществените зелени площи, но и по градските улици, в междублоковите пространства, и дори в тесните ивици земя между стените на сградите и тротоара, които са превърнати в цветни лехи и забележителни мини-градинки. Обикновено при тези градинки изборът на растения е в полза на вечнозелените храсти, които остават декоративни през цялата година. Но за монотонност и дума не може да става – разнообразяват ги ярко обагрени листнодекоративни храсти и цветята, които неизменно стоят на преден план. Нерядко композициите са допълнени от растения в саксии. Друг вариант за малките площи е чимширът – в перфектно оформени и поддържани бордюри и фигури, като пространството между тях е запълнено от декоративни камъни.
Дворовете на еднофамилните къщи са мястото, на което се проявяват типичните черти на холандската градина. Всеки от тях има свой облик и индивидуалност. Но все пак те имат и много общи черти. На първо място са внимателно планирани и перфектно поддържани. Поради скромните им размери първото е задължително, а второто – не толкова трудно. Характерни са простотата, правилността на формите и минимализма на ярките акценти. Повече внимание се отделя на растенията, отколкото на архитектурните форми.

В страната на лалетата не цъфтят само лалета

Обикновено разстоянието, което дели къщата от улицата, е малко, но дори на 10-15 кв. метра се оформят изключително красиви цветни лехи. Пред къщата е запазеното място на огромното количество лалета, нарциси, зюмбюли и минзухари, които с невиждано разнообразие от сортове доказват всеизвестната слабост на холандците към луковичните цветя.
Тук зимата никога не е много студена и лятото не е прекалено горещо. Мекият морски климат позволява да се отглеждат успешно огромно количество растения. Многогодишните тревисти цъфтящи видове традиционно присъстват в холандската градина. Нежните незабравки се сменят от пищни божури и ириси с невероятни цветове, после идва ред на ароматния флокс, наесен зацъфтява седумът. Едно от любимите цветя е камасията – високо до метър луковично растение със сини звездовидни цветове, събрани в красиви съцветия.
Но като че ли вечнозелените храсти и дървета са сред най-предпочитаните. Дребни форми борчета и елички, различни видове клек, туя, тисове си партнират с огромни (поне за европейските стандарти) араукарии. Пищните екзотични растения се срещат по-рядко. Холандците са традиционалисти по отношение на видовете и неуморни експериментатори със сортовете.
Оскъдното пространство в градините не предразполага към отглеждане на големи дървета – в дворовете има най-много две-три, при това дребни. Плачещите форми са едно от смелите, но много красиви решения. Туята е харесвана заради възможностите, които предлагат различните й сортове.
Там, където мястото не стига за дървета, щамбовите форми са предпочитан акцент в градините – едно красиво, дори и миниатюрно растение може да се превърне в магнит за погледите.
Доколкото изобщо се използват огради, те са предназначени по-скоро да бъдат красива рамка на живописна картина, отколкото да скриват градинарските шедьоври. Дори живите плетове са ниски и не особено плътни, но оформени старателно и с вкус.
В холандската градина няма плевели – това от една страна се дължи на старателната поддръжка, а от друга - на ситните камъчета, с които е покрито всяко незаето от растения пространство. Понякога те са бели или сиви, а често и цветни, вписани като елемент от цялостната картина на двора. С тях са оформени пътеките и площадките за отдих, но често отгоре им също се намира място за кашпи и саксии с цветя.
Планирането винаги е на ниво. При това не само в пространството, но и във времето. Дори когато в градините са засадени едва няколко вида растения, те са подбрани така, че гледката е красива през цялата година. Още преди да е прецъфтяло едно цвете, се разтварят пъпките на следващото и това продължава от ранна пролет до късна есен.

Практичността преди всичко

Холандската градина е не само красива, но и функционална. В нея обикновено се намира място за ябълка, малини, зеленчуци. Те традиционно заемат задната част на двора и обикновено са скрити от погледите от улицата с помощта на декоративни прегради от увивни растения. Вертикалното озеленяване е начин повече цветна красота да намери място в градината, а и да се обособят различните зони. Стените на стопанските постройки са скрити от красиви увивни растения, безбройните сортове глициния и клематис разчупват пространството и създават допълнително очарование.

Парад на градинската украса

Растенията съвсем не са единствената украса на градините. Дори когато не се занимават с отглеждане на плодове и зеленчуци, холандците обичат да вмъкват елементи от селския инвентар тях. Миниатюрни вятърни мелници и каручки, дървени колички и стари лейки са от предпочитаните аксесоари в техните дворове.
Саксии и кашпи, стари гърнета и бурета, колела от каруци, интересни дворни чешми, дървени вили за събиране на сено стоят редом със скулптури на джуджета и фигурки на животни от глина или дърво.
Топиарните форми също са на почит – чимширът може да бъде срещнат във формата на пирамида, кълбо, куб и много други, не толкова лесни за изпълнение фигури. От естествените декоративни елементи предпочитани са едрите красиви камъни, които придават завършеност и известна солидност на композициите.

Автор: Катя Игнатова

Представяме Ви:

Кога и как се засяват теменужките

Теменугите се садят в ранна есен, за да се вкоренят добре до настъпването на студовете и да издържат на ниските зимни температури. Така те цъфтят още при първа възможност, дори и в топлите дни на зима...

Как да облекчите крампите

Внезапно схващане на някой мускул, силна болка – крампите са твърде неприятно страдание, което ще ви спохожда по-рядко и ще отшумява по-бързо, стига да вземете мерки. Хидратирайте се, особено ако сп...

Красивият пролетен килим се подготвя отсега

Настъпи моментът да настаните двугодишните цветя на постоянното им място. Техните семена се засяват през втората половина на лятото и до есента за разсада се полагат много грижи. От септември до късн...

Как да си отгледате боровинка

В последните години интересът у нас към културната боровинка непрекъснато се увеличава. Ако и вие искате да имате този вълшебен плод в двора си, изберете слънчево място. Важно е да се знае, че растени...

Начало