Агапетесът от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до 1-1,50 м. Клонките му са дълги, гъвкави, увиснали или извити настрана, покрити с кафяви жлезисти влакънца. Листата са дребни, с къси дръжки. Те са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. Те са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък. Наистина приличат много на китайски фенерчета, под каквото име цветето е известно сред любителите. Далече от родните си места агапетесът рядко дава плодове, които представляват месести сини ягоди. Освен с красотата си той е интересен със своеобразния си резервоар за вода – удебеление в основата на стъблото.
За да цъфти обилно, агапетесът трябва да зимува в прохладно помещение с температура 12-15 градуса. Мястото му трябва да е добре огрявано от слънцето. С поливането трябва да се внимава, тъй като в “резервоара” се натрупва значително количество вода, която растението използва при нужда. През лятно-есенния период трябва обилно да се пръска с хладка вода, което може изцяло да направи поливането ненужно.
Тъй като е епифитно растение, което расте по клоните на дърветата, агапетесът се отглежда в малки съдове, съобразени с кореновата система. Почвата, в която се засажда, трябва да е рохкава, богата на въздух, съставена от борова листовка и кисел торф с добавка на малко пясък. Киселинността трябва да е pH 4,5 – 5. За да се аерира достатъчно почвата, съдовете трябва да са добре дренирани и с отвори по стените, които да пропускат въздух. Добре изглежда и расте и в плетени кошници. В периода на цъфтеж и активно нарастване добре се отразява подхранването веднъж седмично с инерални торове.
Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят след две години.
Тайните на успеха
Светлина: Нужно му е обилно и продължително слънчево огряване.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Нуждае се от редовно пулверизиране.
Подхранване: По време на растежа с минерални торове.
Синята китка е много упорит коренов плевел. По доматите паразитират тютюневата синя китка (Оrobanche ramosa) и по рядко слънчогледовата синя китка (Оrobanche cumana). Разликата между двата вида е във ...
Платицериумът е особен вид папрат, произхождащ от умерените зони на Австралия. У нас е познат видът платицериум бифуркатум (Platicerium bifurcatum, а също и Platicerium alkikorne). Като саксийно расте...
Откакто се внедри полиетиленовото фолио за оранжерии и тунели, стана възможно по-рано да берем зеленчуци, които традиционно изчакваха топлото време, за да се появят в градината. Ако картофите се отг...
Най-много нужда от хранителни елементи имат картофите, когато интензивно нараства наземната маса и клубените. Когато не стига азот, растенията изостават, листата стават светлозелени, преждевременно ок...
Анемония (съсънка)