Аристократизмът, вплетен в замъка Друмонд

Шотландия – страна на гайдите, благородническите кланове и замъците. Трудно е човек да направи връзката между колорита и изтънчеността на една формална градина и суровия климат на тази северна страна. Градините на замъка Друмонд разчупват представата ни за старите изоставени шотландски замъци, които са построени на върха на висока скала с изглед към безбрежните сини простори на морето. Друмонд е стар замък, издигнат през 1491 година от сър Джон Друмонд, главен камерхер на Стратърн и председател на Върховния съд на Шотландия. Имението остава във владение на семейството на графовете на Пърт в продължение на няколко поколения. Замъкът и до ден днешен е известен със своите великолепни италиански градини, едни от най-изящните формални градини в Европа.

Слънчевият часовник на отлитащото време

Историята им е дълга и е свързана със съдбата на клана Друмонд. Първите сведения за наличие на градини около замъка са от 1508 година, когато според писмени хроники лорд Друмонд е изпращал череши на Крал Джеймс ІV, ловуващ в района на Пърт. В началото на 17-и век около замъка вече е съществувала значителна формална градина. За това говори и фактът, че като нейн акцент и логически център през 1630 година е издигнат слънчев часовник-обелиск, създаден от Джон Милн. За разлика от по-простите видове слънчеви часовници, които показват само местното време, този притежава около 70 циферблата и може да определя времето в различни столици на света. На някои от многобройните страни на часовника са изсечени стихове на латински, които внушават мисълта за бързото отлитане на времето. Пример за такъв текст е следния стих:
„Ние сме часовете на колоната,
Обозначени от бягащите сенки.
Движим се със слънцето по неговия път,
Както времето бързо отлита край нас”

Сред пъстрите италиански цветни лехи

Да се стигне до замъка Друмонд не е лесно. След няколко мили по Стърлинг роуд от град Крийф туристите се озовават пред импозантния вход на имението, след което в продължение на две мили пътуват към самия замък по тесен път, чийто край не се вижда. Неочаквано посетителят се озовава пред огромни каменни стени. Входът към замъка с нищо не подготвя новодошлия за гледката, която ще се разкрие. Едва след като премине покрай Оръжейната кула, посетителят е очарован от мащабите на градината, които се разгръща пред него. От върха на терасите се разкрива в цялата си прелест. Пъстрите италиански цветни лехи впечатляват с правилността на формите си и с цветовото решение на отделните елементи. Акцентът на дизайна на цветните лехи е кръстът на Св. Андрей и многолицевият слънчев часовник от 17-и век. Дизайнът на градинските тераси е впечатляващ. Посетителите могат да вървят пеша и чрез поредица от стълби да се озоват на по-долната тераса, но могат и да вървят по дясната алея, която ги отвежда до същото място, ако се поеме левия път, който е предназначен за карети. Той води до най-ниската тераса и без съмнение всички викториански благородници са били откарвани с карети в градината, за да пият чай.
Централната алея, ориентирана север-юг, се спуска по великолепното каменно стълбище и се отправя директно към слънчевия часовник през класически проход от арки. След това тази алея продължава на по-долната тераса през зеленчуковата градина и минава през гората преди да стигне до отсрещния хълм. Идеята, която е постигната - отразяване на околния пейзаж в градината, е типично френска. Въпреки всичко градините на замъка са еклектични градини, в тях може да се открие влияние на италианската ландшафтна архитектура, особено що се отнася до разполагането на различните поляни, терасирането, поставянето на кашпите и статуите на ключовите места.

Съвременните реконструкции

През вековете градините са били преобразувани няколко пъти. Четвъртият граф на Друмонд е бил известен с увлеченията си в земеделието и е посадил дървета от двете страни на пътя от замъка до град Пърт в продължение на 20 мили. Включването на семейството в якобинското движение е преустановило поддържането на градината. В началото на 19-и век Левис Кенеди, който преди това е работил за императрица Джозефин в замъка Малмезон във Франция, е бил привлечен да реконструктира градините. Кенеди е градинарят, създал формалната цветна градина, с която замъкът Друмонд днес е известен. В резултат на неговата намеса градинският дизайн силно е повлияват от модерния по онова време италиански стил. Сред алеите са разположени множество статуи, кашпи фонтани, доставени от континента и поставени на ключови места, за да придадат необходимото очарование и изтънченост на парка. През 1838 година синът на Левис Кенеди създава новия план на градините. Това тай прави по повод на посещението на кралица Виктория и принц Албърт през 1842 в имението.

Форми, багри и британска атмосфера

В най-общи линии това е планът на градината, който съществува и до днес макар, че в наши дни има по-голямо разнообразие на растения в резултат на викторианския интерес към екзотични цветя. Все още паркът на Друмонд излъчва атмосферата на британските градини от едно време. Няма дами с пищни бели рокли, не се организира пищна церемония по сервиране на чай на поляната пред замъка, но пауните продължават да придават аристократичен вид на пейзажа. Не случайно градината е избрана за декор на шотландския филм „Роб Рой”, който пресъздава живота на високопланинците от 17 век. Впрочем градините на шотландските замъците са гордостта и съкровището на високопланинците.