Атон – раят, забранен за жени

Близо дo Солун се простира загадъчен полуостров, на който времето сякаш е спряло. Широк десет и дълъг петдесет километра, Атон е кътче от земния рай, приютило двайсет манастира, кацнали върху надвесените над морето скали. Двайсет гнезда на вечността, потънали в буйна и благоуханна растителност -мащерка, лавандула и маслинови дръвчета, пощадени от суровата планина със заснежени и мъгливи върхове.
Скрити зад високите стени на манастирите, обитателите им водят аскетичен живот още от времето на Византийската империя. Но Атон се отличава и с още една уникална особеност - повече от хиляда години на него не е стъпвал женски крак.

Царството на мъжете

Пътешествието към свещената земя на православието започва от малкото градче Уранополис (на гръцки „Небесен град"), намиращо се на три часа път с автобус от Солун. От векове то е задължителна спирка за поклонниците, желаещи да посетят полуострова. Тук се получава скъпоценната грамота „диамонитирион", подпечатана с изображение на Дева Мария, която служи като виза за Атон. Всяка сутрин сирената на пристанището неизменно отеква, за да извести, че е време за тръгване. Мъжете бързо допиват кафето си (жените и дъщерите им ги целуват и остават на кея) и се качват на малко бяло корабче с атонското знаме: двуглав черен орел на златен фон. Достъпът до полуострова по суша е забранен, може би защото се смята, че духовното царство не може да бъде достигнато по земни пътища.
Макар и административно свързана с Гърция, общността, съставена от представители на всички манастири на полуострова - гръцки, руски, кипърски и български, има собствена юрисдикция. Преди хиляда години с декрет на византийския император достъпът до Атон бил забранен за жени. Оттогава съществува и поговорката: „Мъжете умират, но никога не се раждат на тази земя." Странна забрана, като се има предвид, че именно жена е открила Атон. В свещените текстове се разказва как Дева Мария и апостол Йоан били застигнати от буря. Те намерили убежище на брега на Атон. Мария била покорена от красотата на полуострова и помолила Исус да й го подари, за да стане той убежище за всички, търсещи спасение на душата си. Така планината, която според гръцката митология била кръстена на непокорен великан, погребан от бога на морето Посейдон под тонове гранит, станала „градината на Божията майка".
Дева Мария е безкрайно скъпа на монасите от Атон, които и до днес посрещат гостите си с думите: „Нека Божията майка ви води!" Във всички манастири има стотици нейни икони и стенописи, а православните християни идват, за да пипнат образа й, да оставят скъпоценен дар или да докоснат до реликвите вещ, която после придобива лечебни свойства. Поясът на Мария, носен по време на чума по улиците на Константинопол, днес се съхранява в кипърския манастир „Ватопеди" в златен ковчег, инкрустиран със скъпоценни камъни: монасите вярват, че той лекува безплодните и облъчените от Чернобил.
Едно от обясненията защо на Атон не се допускат жени е свързано със светата Дева. По думите на някои свещеници тя не търпяла съпернички. Преди няколко века се появила пред две византийски принцеси, пристигнали на полуострова, и им забранила да стъпват на него. Стар белобрад монах пък разказва, че игуменът на манастира му, посетил женски метох от другата страна на Егейско море, бил принуден да откаже бродирана плащени-ца, подарък от игуменката, за да не разгневи Девата. „За монасите на Атон мисълта за друга жена освен Девата е равносилна на прелюбодеяние" -обяснява млад свещеник.

Демонът на съвремието

На Атон ритъмът на живот се определя от движението на слънцето. Когато то залезе, тежките порти на манастирите се затварят, за да попречат на нощните демони да нарушат спокойствието на вярващите, молещи се в килиите си. Те обаче не могат да избягат от друг демон - този на днешния ден. От две години магаретата са заменени от джипове, а по величествените склонове на планината се строят модерни сгради, свързани с електрически кабели. Пътищата, доскоро покрити с кал и чакъл, днес са асфалтирани, понеже туристите вече не искат да се катерят пеша по стръмните хълмове. Щом слязат от ко-рабчето, те се качват на специални микробуси, които ги откарват до манастирите. Обикалят църкви и параклиси, а между религиозните служби говорят по мобилните си телефони. На изкушението не устояват и монасите - много от тях също притежават най-модерния съвременен аксесоар. В манастира „Лавра", оборудван с летище за хеликоптери, игуменът гордо позира под светкавиците на фотоапаратите на вярващите, някои от които дори са получили разрешение да натоварят собствените си коли на кораба. Един от туристите, попитан защо е дошъл, отговаря, без да се замисли: „Just to relax", и бърза да се присъедини към нетърпеливите да видят пристигането на принц Чарлз, голям приятел на Атон. Бялата му яхта е закотвена край брега - кралска привилегия, защото нито един друг кораб не се допуска близо до полуострова.
Само на няколко километра от пристанището последните отшелници на полуострова наблюдават туристите с бинокъл. Именно тук, сгушен в планината и далеч от изкушенията на модерния свят, се крие истинският Атон. Дузина мъже -достолепни старци и млади монаси, пристигнали от няколко балкански страни, живеят в колиби, надвесени над бездната. Храната им се състои от къшей хляб и шепа маслини, а покоят им е нарушаван единствено от рева на морето. За тях дилемата дали от свята обител Атон ще се превърне в поредното туристическо забавление не съществува!
Той е и ще си остане завинаги благословена земя, истинско светилище на православната вяра!