Калина
^{Viburnum opulus L.}

Сем. Бъзови – Caprifoliaceae

Описание:

Многогодишно дърво, високо до 4 м. Младите клонки са покрити с власинки. Листата са едри, назъбени, 3-5 делни, отдолу влакнести. Цветовете са бели или бледо розови в щитовидни съцветия, като крайните цветчета са безплодни, по-едри от средните, служещи да привличат насекомите. Чашката е петлистна. Плодът е яркочервен и месест. Цъфти м. май - юни.

Разпространение:

Из влажните и сенчести места, горите и храсталаците до 1500 м н.в. из цяла България.

Употребявана част:

За медицински цели се събира кората на дървото.

Бране и сушене:

Кората се бели в ранна пролет, март, при сокодвижение, или наесен, октомври, след узряване на плодовете. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушената билка е с кафеникаво или сивозелен цвят, с малки червеникави петна, слаба характерна миризма и горчиво стипчив вкус.

Действие и употреба:

Билката има кръвоспиращо, противоспастично и съдосвиващо действие, усилва храносмилането. Употребява се при маточни кръвотечения, хемороиди, диария, стомашни и чревни болки.

Рецепта

1 каф. лъжица ситно нарязана кора се вари 10 мин в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.