Сем. Имелови – Loranthaceae
Описание:
Малко полупаразитно храстче с почти сферична коронка, което се прикрепва посредством кореноподобни образувания към клоните на иглолистните и широколистните дървета. Стъблото е голо и силно разклонено, високо до 50 см. Във възлите на клонките, които са членести, са разположени листата, цветовете и плодовете. Листата са тясно ланцетни, кожести, срещуположни. Растението е двудомно, като цветовете са жълто-зелени, събрани от 3-5 заедно. Мъжките имат 3-4 листно венче и 3-4 тичинки, а женските са с четирилистна чаша, 4 венчелистчета и 1 близалце. Плодовете са топчести, отначало зелени, а впоследствие бели или зеленикаво жълти с черни семена, обвити в лепкава маса. Цъфти м. март - април.
Разпространение:
Из горите - главно в Източна и Южна България.
Употребявана част:
За медицински цели се употребяват клонките с листата на растението.
Бране и сушене:
Билката се бере от септември до април, като се реже на 25 см от върха. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка е с тъмнозелен цвят, без мирис и с горчив вкус.
Внимание! Да не се смесва с черния имел (Loranthus europaeus L.), който паразитира по дъбови дървета. Листата му са лопатовидни, продълговати и опадливи.
Действие и употреба:
Билката има кръвоспиращо, пикочогонно и хипотензивно действие. Употребява се при високо кръвно налягане, атеросклероза, епилепсия (взет от бреза), мигрена, за-дух, хистерия, кръвотечения.
Рецепта
1 суп. лъжица ситно нарязани клонки с листата се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Зимзелен