• ТРАПЕЗАТА
• ЗДРАВЕТО
• ГРАДИНАТА
• ДОМА
• КРАСОТАТА
• ДИЕТИЧНО ХРАНЕНЕ
• Цветята
• Овошките
• Зеленчуци
• Растителна защита

  1952  |   0  

Лечение с репей

Репеят е двугодишно тревисто растение с вретеновиден месест корен, сивокафяв отвън и бял и сочен отвътре. Стъблото е високо до 1,5 м, силно разклонено. Цветовете са двуполови с тръбесто венче, което на цвят е лилаво-пурпурно. Плодовете са леко сплеснати. Цъфти през лятото юли-август). Растението расте по влажни, необработени и буренливи места, из гори и храсталаци в цялата страна. За лечебна цел се използват корените, които се събират през есента на първата и втората година.
Действа стимулиращо върху обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие.
Съдържа етерично масло, смолисти и дъбилни вещества, инулин, стигмастерин, слуз, тлъсто масло, смола, органични киселини, протеини и т. н. Аскорбиновата киселина в листата достига до 350 мг%.

Къде намира приложение репеят?

• При бъбречни камъни, подагра, ревматизъм, гастрит, язва на стомаха
• Външно: за заздравяване на рани, язви, изгаряния, хемороиди
• Във вид на отвара: средство за укрепване на косата при косопад
• Настойките и отварите с корените на репея имат пикочогонно и потогонно действие. Екстрактът от корените подобрява състава на кръвта и урината при болни с подагра и клиничния им статус.
• Младите листа на растението проявяват антибактериална активност.
• Експериментално е установено, че използването на корените на репея увеличава отлагането на гликоген в черния дроб.
• Има данни, че прилагани в прясно състояние или под формата на течен екстракт корените са ефикасни и при диабет.
• В Австрия използват двегодишния корен като леко слабително и жлъчегонно средство. Препоръчва се приемането на отвари, хладък екстракт, тинктура, прах.
• Съдържанието на слуз и дъбилни вещества оправдава употребата на бурена във вид на чай при болести на стомаха.
• У нас коренът на репея се прилага като диуретично и подобряващо обмяната на веществата средство, при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при гастрит и язва на стомаха. Външно се използва като компрес при дерматит, съпроводен с кожни сърбежи.

Рецепти с ефективно действие:

• 2 с. л. от корените на репея се заливат с 2 чаши кипяща вода. Кипи на бавен огън 20-30 минути. Престоява 4 часа и се прецежда. Приема се по 1/3 чаша 3-4 пъти дневно 30 мин преди хранене.
• Смесват се в равни пропорции семена от репей, корен от сладък корен и листа от малина със стръкове от мента и котешки лапички. 2 с. л. от сместа се заливат с 1 л кипяща вода. Престоява 6-8 ч и се прецежда. Приема се по 150-200 мл 4-5 пъти на ден при кашлица.
• За да се приготви настойка с репей 1 с. л. изсушени и смлени корени на билката се заливат с 1 чаша кипяща вода. Киснат 5 часа при стайна температура. Тази доза е за един ден, взета на три приема. З
• За външна употреба обикновено се използват листата на репея. Те се прикрепват към болните места или се правят компреси от прясно изцеден сок от листата. При втриване в корените на косите се активизира техният растеж, затова билката се слави като средство против косопад.

Как се приготвя хладкият екстракт?

Заливат се 3 г ситно смлян корен с 250 мл хладка вода. Престоява 5 часа и се прецежда. Това количество представлява дневната доза.

02.07.2017 г. / Димитрина Даневска