НЕЯДЛИВА ГЪБА. В никакъв случай не бива да се консумира от хора с болен стомах поради изключително твърдото й месо, което и след термична обработка остава трудносмилаемо.
Расте в големи находища в широколистни и иглолистни гори през лятото и есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е с диаметър 10-15 см, при младата гъба изпъкнала, а при застарялата дълбоко вдлъбната. Ръбът е завит навътре, по-късно се разкъсва на бразди. Кожицата е много тънка. Отначало е бяла до жълто-кафява, а при застарялата гъба почти черна (откъдето и името й). Много често е напетнена.
Плодовото месо е твърдо, при младата гъба бяло, по-късно потъмнява, а при разрязване почервенява. При по-дълъг престой на открито - почернява. То е без мирис, със сладък вкус при младите екземпляри, който силно се изменя при застарялата гъба и става неприятно блудкав, дори горчив. Третирано с железен сулфат, плодовото месо става тъмнозелено.
Ламелите в младата гъба са бели, след това сламено-жълтеникави, при застарялата гъба сиви до черни. При нараняване посивяват. Дебели са до 2 мм и широки до 1,5 см, нееднакво дълги, рядко разположени, очертани, висящи и заоблени отдолу. Лесно се отчупват.
Спорите са сиви. Споровият прашец е чисто бял.
Пънчето е високо 4-10 см и дебело 2-3 см, плътно, здраво, бяло до сиво-бяло, по-късно става кафяво до черно. При натискане с пръсти става по-тъмно.
Гълъбка красива