СМЪРТНОСНО ОТРОВНА ГЪБА. Съдържа алкалоида аманитатоксин (който се нарича още и фалоидин, и е трета-четвърта по ред най-силна отрова от растителен произход). Той поразява предимно черния дроб, но действа и върху бъбреците и панкреаса. Късните признаци на отравянето (след 1-2 дни), проявяващи се като внезапно хаотично повръщане, стомашни колики, диария, обезводняване, световъртеж, отслабване на зрението и други подобни и характерни явления, не позволяват да се вземат спешни медицински мерки и обикновено завършват с летален край. Подобно на отравянията от гъбите бяла мухоморка и зелена мухоморка са достатъчни само едно-две резенчета, за да настъпи отравянето.
Расте във всички иглолистни гори у нас, появява се през късна пролет, през лятото и отново в на чалото на есента. Може да се намери и в широколистни гори.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е куршумовидна, леко заострена в горната си част и по-рядко с разширена периферия, с диаметър 7-10 см. Кожицата е бяла. При застаряването на гъбата става жълта, като изменението започва от средата на шапката и постепенно се разпространява към периферията. Ръбът е завит силно навътре, като за него са заловени остатъци от ципата, която е покривала ламелите. В средата гъбата е леко повдигната.
Плодовото месо е бяло, с особен неприятен мирис, сладникаво и трошливо. Точно определяне се употребява натриева луга, която оцветява плодовото месо в жълт цвят.
Ламелите са бели, свободно стоящи, тънки.
Спорите и споровият прашец са бели.
Пънчето е твърдо, плътно, високо 8-12 см, което е характерен белег, широко 1-2 см. Носи пръстенче със същия цвят непосредствено под шапката. В долния си край има волва, която е обвита с кожеста ципа. Волвата най-често е зарита в почвата, което заблуждава често берача.
Мухоморка жълта