Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа, размерите на аглаонемата са значително по-малки от на дифенбахията, има формата на храст. Освен това аглаонемата цъфти по-продължително и образува плодове. Това е едно от най-подходящите растения за хидропонна култура.
Сред най-разпространените аглаонеми са: променливата аглаонема (Aglaonema commutatum) – храстовидно растение с изправени стебла. Листата са на дълги дръжки, с продълговато-елиптична или ланцетна форма, около 20-30 см дълги и 5-10 см широки. Няколко сорта имат разнообразна пъстра окраска. При цъфтеж образува до 6 цветоноса до 20 см дължина. Съцветията са със светлозелено покривало.
Къдравата аглаонема (Aglaonema roebelinii) – силноразклоняващ се голям храст с листа до 30 см, с елиптична форма, с кръгла основа. Повърхността на листата е сиво-сребриста. Съцветието е около 3 см дълго.
Аглаонемата е стайно растение, което се развива както на топло (над 18 градуса) място. Оптималната температура е 22-23 градуса. Не понася въздушни течения. През лятото растението трябва да се засенчва от преките слънчеви лъчи, през зимата се нуждае от добро осветление.
Поливайте обилно от пролетта до есента, през зимата умерено. За поливане използвайте само мека, добре престояла вода със стайна температура. От март до септември на всеки две седмици подхранвайте със специални торове за стайни растения, които не съдържат варовик. Тъй като аглаонемата расте бавно, то пресаждайте я само при нужда – младите през година, а по-старите през 3 години, през пролетта. Садят се в широки, но не високи саксии. Почвата се състои от 2 части чимовка, 1 част листовка, 1 част торф и 1 част пясък. В почвата е добре да поставите и малко дървени въглища.
През пролетта и лятото връхните и стъблените резници са добър начин за размножаване. При пресаждането можете да отделяте издънките с няколко листенца и коренчета.
Маслодайната роза е нашата гордост. Българският аромат на гюл все още е ненадминат. В миналото розовото масло неслучайно е наричано течното злато на България. За получаването му е необходимо розата да...
Ако искате да си отгледате ранно зеле, трябва да засеете семената в края на януари - началото на февруари в полутопъл парник. Дебелината на загретия тор е около 30 см, 3-4 г семена са необходими на ед...
Надлъжното завиване на листата на розата е много характерна повреда, която се причинява от розената листна оса Blenocampa pusilla. Тя е разпространена във всички европейски страни и е много познат неп...
Едно от най-странните заболявания по овощните дървета е „посребряването” на листата. То обикновено се наблюдава през втората половина на вегетационния период. Получило е наименование сребърен или олов...