Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа, размерите на аглаонемата са значително по-малки от на дифенбахията, има формата на храст. Освен това аглаонемата цъфти по-продължително и образува плодове. Това е едно от най-подходящите растения за хидропонна култура.
Сред най-разпространените аглаонеми са: променливата аглаонема (Aglaonema commutatum) – храстовидно растение с изправени стебла. Листата са на дълги дръжки, с продълговато-елиптична или ланцетна форма, около 20-30 см дълги и 5-10 см широки. Няколко сорта имат разнообразна пъстра окраска. При цъфтеж образува до 6 цветоноса до 20 см дължина. Съцветията са със светлозелено покривало.
Къдравата аглаонема (Aglaonema roebelinii) – силноразклоняващ се голям храст с листа до 30 см, с елиптична форма, с кръгла основа. Повърхността на листата е сиво-сребриста. Съцветието е около 3 см дълго.
Аглаонемата е стайно растение, което се развива както на топло (над 18 градуса) място. Оптималната температура е 22-23 градуса. Не понася въздушни течения. През лятото растението трябва да се засенчва от преките слънчеви лъчи, през зимата се нуждае от добро осветление.
Поливайте обилно от пролетта до есента, през зимата умерено. За поливане използвайте само мека, добре престояла вода със стайна температура. От март до септември на всеки две седмици подхранвайте със специални торове за стайни растения, които не съдържат варовик. Тъй като аглаонемата расте бавно, то пресаждайте я само при нужда – младите през година, а по-старите през 3 години, през пролетта. Садят се в широки, но не високи саксии. Почвата се състои от 2 части чимовка, 1 част листовка, 1 част торф и 1 част пясък. В почвата е добре да поставите и малко дървени въглища.
През пролетта и лятото връхните и стъблените резници са добър начин за размножаване. При пресаждането можете да отделяте издънките с няколко листенца и коренчета.
Полиетиленовите оранжерии с трoйно покритие осигуряват възможност за отглеждане на студоустойчиви култури през зимата. Така се постига уплътнено използване на площта и се получава допълнителна продукц...
В двора си имам асми от сортовете Болгар и Хамбургски мискет. Бих желал да си засадя над тротоара Мерло и Каберне совиньон, но не знам дали те могат да станат на асми или трябва да се отглеждат така, ...
Биологичните особености на кайсията предполагат тя да се отглежда по поречието на Дунав, по Северното Черноморие и в микрорайони с по-топъл климат. Поради омекотяващото влияние върху климата на големи...
Като стайна култура лимоните се отглеждат ниски. Основният летораст се почиства от странични разклонения на височина 15-20 см, а когато достигне 30 см неговият връх се пензира. С цел формиране на коро...
Как да се грижим за чехълчето