Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до 1-1.50 м. Клонките му са дълги, гъвкави, увиснали или извити настрана, покрити с кафяви жлезисти влакънца. Листата са дребни, с къси дръжки. Те са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. Те са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък. Наистина приличат много на китайски фенерчета, под каквото име цветето е известно сред любителите. Далече от родните си места агапетесът рядко дава плодове, които представляват месести сини ягоди. Освен с красотата си той е интересен със своеобразния си резервоар за вода - удебеление в основата на стъблото.
За да цъфти обилно, агапетесът трябва да зимува в прохладно помещение с температура 12-15 градуса. Мястото му трябва да е добре огрявано от слънцето. С поливането трябва да се внимава, тъй като в "резервоара" се натрупва значително количество вода, която растението използва при нужда. През лятно-есенния период трябва обилно да се пръска с хладка вода, което може изцяло да направи поливането ненужно.
Тъй като е епифитно растение, което расте по клоните на дърветата, агапетесът се отглежда в малки съдове, съобразени с кореновата система. Почвата, в която се засажда, трябва да е рохкава, богата на въздух, съставена от борова листовка и кисел торф с добавка на малко пясък. Киселинността трябва да е рН 4.5 -5. За да се аерира достатъчно почвата, съдовете трябва да са добре дренирани и с отвори по стените, които да пропускат въздух. Добре изглежда и расте и в плетени кошници. В периода на цъфтеж и активно нарастване добре се отразява подхранването веднъж седмично с минерални торове.
Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят след две години.
Репичките имат къс вегетационен период и за ранно производство през пролетта се сеят в края на януари или началото на февруари в топъл парник . Подходящи сортове са Бисер, Сакса и Червени с бели опаш...
Настъпва най-благоприятният срок за засаждане на овощните дръвчета. Това е времето след листопада, докато температурите паднат под нулата, фиданки може да се засаждат и през пролетта, но да е преди на...
Настойки от тютюн. Има инсектицидно действие срещу листните въшки. Приготвя се от 40 грама тютюневи листа или остатъци от тютюневи растения, нарязани ситно. Заливат се с 1 литър вряща вода и престоява...
Телата на тази група насекоми са покрити с твърдо восъчно образувание, подобно на щитче, откъдето те носят наименованието си. По цветята и декоративните растения се срещат различни видове щи-тоносни...
Как да се грижим за тиландзията