Красивата кливия се събужда през февруари

Родина на кливията (Clivia miniata) гористи местности на Южна Африка и това определя нейното поведение у нас и грижите, от които се нуждае.
Това растение развива малко на брой корени, но дълги и месести. Листата са линейни, до 40 см дълги, наредени ветриловидно в една плоскост. Те живеят по няколко години. Всяка година се образуват по 5-6 нови листа. Общата височина на растението достига 40-45 сантиметра. Цветоносното стъбло се появява между листата в края на зимата – началото на пролетта. На върха си носи 15-20 червеникавооранжеви цвята, подобни на камбанки, дълги до 5 сантиметра. Когато се опрашат изкуствено, образуват плодове, обагрящи се по-късно в червено.
От края на октомври до февруари кливията се нуждае от задължителна почивка. През този период се полива много рядко, за да не изсъхне почвата в саксията, и се поддържа температура 8-10ºС.
В началото на усилената вегетация през пролетта и след цъфтежа, когато се формират пъпките за следващата година, растенията се подхранват 2-3 пъти с готови торови разтвори или с разтвор от по 1 г азотни, фосфорни и калиеви торове на 1 л вода. Полива се умерено и от време на време листата се измиват
Като цвете от гористи местности кливията понася слабото осветление. Затова се развива успешно на западни и северни прозорци. Устойчива е на сух въздух и няма особени изисквания към температурата. Тя е едно от растенията, обявени за добри филтратори на стайния въздух.
Размножава се вегетативно чрез разделянето на издънки от старите растения. Когато растението прецъфти, отделя се част със собствени корени. Поради дълбоката коренова система, новото растение се засажда в саксия № 15-17, по-дълбока и тясна. Почвената смеска трябва да е богата на хранителни вещества. Съставя се от листовка, чимова почва и пясък в равни части. Възрастните растения се прехвърлят в нови саксии през 3-4 години.
Кливията може да се отгледа и от семена, но тогава растенията зацъфтяват едва на четвъртата година.