Рицинът (Ricinus communis) по природа е многогодишно растение, но у нас се отглежда като едногодишно. В градинарството се използва вариететът сангуинеус, защото листата и стъблото му са с червеникав оттенък. Стъблата на растенията се развиват мощно и се разклоняват красиво. При подходящи условия може да достигнат до 2 м височина. Листата са на дълги дръжки, много едри, длановидно нарязани. В млада възраст са антоцианово червени, а по-късно се появява наситено зелената багра. Покрити са с лек восъчен налеп.
Дребните кремаво-бели цветове са събрани в красиви съцветия на върха на растенията. На едно растение са и женските, и мъжките. Цъфтежът продължава от юли до септември. Първо се разтварят най-долните цветове. С нарастване на стъблото се удължава и съцветието, което продължава да е декоративно. Плодовете са тригнездни кутийки, най-често покрити с бодли. Когато узреят, те загрубяват. Семената се едри - в 1 г има 3 броя. Повърхността им е кафеникаво-червена, изпъстрена с бели лъкатушещи ивички. Формата им е удължено овална с пъпчица на мястото на прикрепването към плода, подобно главичка на кърлеж. Тези особености са дали основание на народа да ги нарича “кърлежан боб”.
Обича дренирана и обработена почва
Биологичните изисквания на рицина по отношение на топлината са големи. Той е взискателен и към светлината. За да развият мощната си вегетативна маса, растенията трябва да бъдат засадени на богата на хранителни вещества почва. Освен това тя трябва да е дълбоко обработена и добре дренирана.
Рицинът се размножава със семена, които се засяват напролет, след като почвата се е затоплила добре. За да поникнат, температурата трябва да е 12-14°С. Най-често растенията се засяват единично. В по-голяма дворна градина внушително въздействат засадени на група. Разстоянията между отделните растения трябва да са поне 60 х 60 см. Растението е отличен компонент и за изграждане на живи плетове. Той отблъсква животните и те не го ядат. Смята се, че и къртиците имат непоносимост към него, затова често се засажда за предпазване на градините от този неприятел. Друго ценно качество е, че растенията понасят замърсен въздух, ето защо много често се използва за украса на крайпътни алеи.
Семената на рицина са много богати на мазнини и от тях се произвежда масло. В семената обаче се съдържат и отровни вещества, при поглъщането на които може да се стигне до отравяне.
Много от болестите по зеленчуците се пренасят от мястото, на което се отглеждат, в помещенията, където се съхраняват. Някои от тях външно трудно се забелязват, но при определени условия атакуват зелен...
През есента скромната офика изглежда като красиво бижу и често погрешно е наричана “калина”. С блестящите коралови или жълти гроздове, каквито са плодовете й, ние можем да си наберем и засеем, за да я...
Ако сте засели бамя в препоръчания за нея срок, тя вече е поникнала. Топлото време я подтиква към бързо развитие, което налага и своевременни грижи. Най-важното е щом развие 2-4 листа да я окопаете. Т...
Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impati...
Гъстите лехи повече страдат от болести